©

Една трета от храната, която ядем, съдържа ГМО, без никой да ни осведоми за това

Царевичният тостерен хляб „Златна  Добруджа", мини вафли  „Family" и шпек „Народен" с ГМО над 2%

Националната лаборатория за контрол на генетично-модифицирани храни към Столичната РИОКОЗ  е провеждала изследвания от 2004 г. на процентното съдържание на ГМО в различни продукти, предлагани в търговската мрежа, съдържащи соя, царевица или ориз. Въпреки че някои от пробите са показали, че надвишават допустимата граница от закона граница на  0.9% съдържание на ГМО, това не е било отбелязано на етикетите.

През 2004 г. 61 от  изследваните 125 продукта  са съдържали  ГМО,  а 19 от тях - над 2% ГМО, т.е това са 15.2%  от изследваните продукти.  Между тези проби са соевата кайма „Витабел", царевичният тостерен хляб „Златна Добруджа", корнфлейксът „Оликорн" на фирма „Олинеза".   

През 2005 г. от 157 изследвани проби 59 са съдържали ГМО съставки, като в 19 са били с над 2% ГМО, но въпреки това не са били етикирани като такива. Между тях са кренвирши и телешки салам от месокомбинат „Кики" - Харманли (над 2%ГМО), кюфтета и кебапчета на скара на фирма „Дидо" (над 2%ГМО) и траен колбас „Бургас" (над 2% ГМО).

През 2006 г. са изследвани 140 продукта, като 27 са съдържали ГМО, а в 5 съдържанието на ГМО е превишавало допустимата норма.

През 2007 г. са взети  проби от 434 продукта, като 84 са съдържали  ГМО.  В 17 ГМО е било над 0.9%, като в 10 от тях ГМО е било дори над 2%. Между тези продукти са шпек „Народен" (над 1.17% ГМО),  варена наденица „Народна" (0.95% ГМО), салам „Камчия"( над 2.0% ГМО), колбас „Хамбурски" (1.74% ГМО).

През 2008 г. са  анализирани 272 броя проби, 132 са съдържали  ГМО, 113 в законовите граници, а 19 - над 0.9%, т.е е следвало да бъдат етикирани, че съдържат ГМО. Между тях са вафли „Лачита" (над 2 % ГМО), мини вафли „Family" (над 2 % ГМО), хрупкава вафла „Кредо" (над 2 %ГМО).

През 2009 са анализирани общо 181 проби, като 63 от тях са съдържали ГМО, а в 15 с надвишено ГМО. Между тях шпек „Народен" (над 2% ГМО), сурова наденица „Елит" (2% ГМО) , сух шпек - траен варено пушен салам „Витамес" (над 2% ГМО),  бяло соево брашно „IZZI" (над 2% ГМО) .

През периода 2004-2009 са изследвани общо 1304 проби от хранителни продукти и в 448 (34.35%) е установено за наличието на ГМО, като в  94 (7.2%)  то е било два пъти над пределно допустимото. От анализираните 1304 проби само 2 са етикетирани, че съдържат ГМО. През 2009 процентът на българските производители с превишено съдържание на ГМО спрямо чуждите вносители е 64 %, докато през 2005-2008 е бил 30%. В доклада липсва информация за санкциите на фирмите, които не спазват закона.

Тази информация е достъпна в сайта на лабораторията http://www.sriokoz.com/documents/temi/hrani/Internet%20GMO%20food_sept_09.htm

Неотдавна във  Франция се предложи етикетирането  на продукти със съдържание на ГМО  да започва от 0.1%, а не както е в Директива 2001/18, и също както в  Германияq Австрия, Италия е въведено етикетиране „Без ГМО"

„Очевидно е, че българските институции не могат да се справят с контрола върху ГМО. Двойното увеличение на българските производители, включващи ГМО в своите продукти през 2009 показва липсата не само капацитет за контрол, но и промяната на курса на българското правителство към отваряне пътя на ГМО в страната. България е в обратната посока на тенденциите в ЕС и мотивите, че промените в закона ще доведат до хармонизиране с европейското право се разминават с действителността за прилагането на законите в страната", каза Светла Николова от Сдружение АГРОЛИНК.