©

Германски журналист за проблемите на българските медии

Германският журналист Дирк Фьоргер за ефекта от преплитането на интересите на политиката, бизнеса и средствата за масово осведомяване върху хигиената на медийното пространство и качеството на българската журналистика.

До края на 2009 Дирк Фьоргер бе ръководител на базираната в София Медийна програма на фондация „Конрад Аденауер". Ето какво каза той в интервю за Дойче веле:

"В България често истинските медийни собственици не са известни. Проблемът е, че когато собствениците са маскирани, зрителите, слушателите и читателите губят представа за политическата ориентация на телевизиите, радиостанциите, печатните и интернет-изданията. А щом зад собствеността на медиите се крият сенчести бизнесмени, то е ясно, че в тези медии няма да се намери разследващ имотното им благополучие журналист.

Медиите като партийни говорители

В България напоследък стана популярна една медийна група, ръководена от жена с впечатляващи физиологични особености, която изкупува наред всички попаднали й под ръка вестници и телевизии. В такъв случай се предполага, че зад завесите се таи определено политическо присъствие, което е далеч от идеята за медийната свобода. Така определени медии се изявяват като говорители на политически партии.

Особена група представлява собствеността на германски издателски концерни, които притежават медии в България. Положителният ефект от подобен род партньорство са финансовите инжекции на германските издатели, които спасяват тукашните медии от банкрут. Чужденците обаче не са особено заинтересовани от повишаването на качеството на медийната продукция.

Моето впечатление е, че много от българските медии се ориентират в посоката, от която духа вятъра на властта, въпреки че тяхната мисия е не да раболепничат, а да критикуват.

Бившите агенти

Съвсем обясним е големият дял на свързаните с бившата Държавна сигурност собственици на български медии. От една страна повечето от тях са хора, изникнали от старата система и готови да инвестират в медиите спечеленото чрез нея. От друга страна българските медии предпочитат да използват труда на млади и нископлатени журналисти, като по този начин опитните и несвързани с бившата номенклатура колеги бяха отстранени от медийното пространство. 

Интересен бе пресният скандал по повод на изявленията на премиера Бойко Борисов, че мастит телевизионен шоумен му е поискал половината от партията ГЕРБ. Изводът от подобни мелодрами е, че политиците нямат право да се бъркат в работата на медиите, но заедно с това е недопустимо медиите да се пробват като актьори на политическата сцена. И в България, а и в Германия, но като че ли повече в България, може да се забележи, че много журналисти притежават списъци с номерата на мобилните телефони на повече или по-малко известни политици и бизнесмени. Като цяло подобни контакти не би трябвало да будят учудване, защото в своята работа медиите се нуждаят от преки контакти със силните на деня и техните опоненти.

Нож с две остриета

Но подобни връзки в българските условия често се израждат в „побратимявания" между политици, журналисти и бизнесмени, а това фатално нарушава хигиената на медийната среда. Приятелското и още повече сервилното отношение към политици и партии не се вписва в обичайното за медиите поведение. Журналистите далеч повече им отива да критикуват, като спазват правилата на своята професионална етика.

Концентрация и комерсиализация е краткото описание на бъдещето на медийния пазар в България. Сегашната зависимост на българските медии от партиите и политиците ще намалее, но пък ще нарасне зависимостта на журналистическата гилдия от бизнеса. В България обаче намерих и чудесни журналисти и именно в българските медии публикувах статии, които в Германия едва ли щяха да бъдат добре приети. Проблемът е в системата и в собствеността на медиите..."