©

Събитията от тези дни ме върнаха към едни мои мисли, които още не бях споделял публично. Ще го направя сега и ще ми е любопитна вашата реакция.

Няколко тревожни за мен факта ме карат да мисля, че средната номенклатура от времето на комунизма взима реванш и отново започва да диктува обществените настроения и тъй да се каже "обществения кръгозор". Кои са фактите? На първо място е носталгията по времената на соца. Толкова е масова, че не може да не сте я забелязали. И колкото е масова, толкова е и неаргументирана. Но ще се спра на това по-късно. Друг факт - ширещото се връзкарство, шуробаджанащина и корупция. Също е толкова видимо. И не по-малко тревожно. И на последно място - преобладаващия вкус към посредственост. Погледнете какви хора срещате по улиците. Вижте как се обличат, каква музика слушат, какви филми харесват, какво четат (ако четат изобщо).

Коя е и каква е тази средна номенклатура? Това бяха редови партийни членове на БКП, които заемаха някакви постове в обществото. Например партиен секретар на предприятие. Или профсъюзен деятел. Или някаква синекурна служба по заводите, по институциите на държавно и общинско ниво, по театрите, вестниците и така нататък. Те бяха редници в партията, но това не означава, че бяха лишени от власт и привилегии в обществото. Напротив! Без да полагат някакъв труд, те получаваха високи заплати. На тях не им се налагаше да чакат с години за телевизор, лека кола, жилище. Разполагаха с пари, разполагаха и с връзки. Където не ставаше с връзки, ставаше с пари. Тоест с подкуп. Понякога трябваше да се използва комбинация от двете - подкуп и връзки. Зависи от проблема, който трябваше да бъде преодолян.

Но какви бяха тези хора и защо комунизма им харесваше? Това е важен въпрос и трябва да бъде разгледан. Това бяха в голямото си болшинство хора от низините на обществото. Необразовани, често глупави и некадърни, без морал и възпитание. Такива хора нямат никакъв шанс за какъвто и да е просперитет в едно нормално общество. Но не и при комунизма! Там беше по-важно да си предан на партията, отколкото да имаш някакви заложби. Често заложбите водеха дори до неприятности (ако щете вярвайте). В такава среда на некадърници и посредствени личности живеехме. Никак не беше трудно да схванеш последователността - кланяш се на когото трябва и получаваш каквото ти дадат. Не с труд, не със заложби - с поклони ставаха нещата. Послушен, търпелив, немислещ - идеалното определение за средната номенклатура.

През 1989-а комунистическата система фалира. Окончателно! Висшата партийна прослойка се беше погрижила за себе си. На нея вече и беше безразлично дали ще удържи властта. Тя си беше гарантирала бъдещето, при това точно в онзи омразен Запад. Но средната номенклатура не беше. След падането на комунизма тя остана буквално без нищо - без господар и пазител на привилегиите й, без възможност да уреди нещо без труд. Номенклатурата премина в долната категория. Стана пролетариат. И тук започна драмата. Така и ненаучен да работи, да оцелява, да създава, този човек започна да страда. Спестяванията му бързо се стопиха (не и без помощта на довчерашните му господари), неговите колеги по съдба (но по-хитрите) започнаха да го смучат с пирамиди, с разни други измами, децата му започнаха да стават престъпници (а какво им оставаше, след като не бяха възпитани на труд и честност?) и ето го вече нашия герой, Негово превъзходителство средния номенклатурчик, след двайсет години на мизерстване и разочарования, днес: смачкан, обезверен, агресивен. Иска да се върне старото и това е разбираемо. Тогава му е било добре, а сега му е трудно. Много по-трудно отколкото на другите, обикновените хора. На тях и през комунизма им беше трудно. Но те поне виждат добрите страни на пишман демокрацията ни. Бившата номенклатура вижда само лоши. И е прав! Нищо хубаво не му се е случило за тези двайсет години.

Но ето че дойде време за реванш. Величията на партията постепенно се оттеглят. Някои са стари, някои просто вече не се нуждаят от публичност. Но всички са богати. Ще живеят добре където и да решат да го правят. Сега е ред на средната номенклатура. Сега тя се учи да прави същите номера, които гледа да й правят през последните 20 години. Влиза в политиката (Бойко Борисов, Румяна Желева, Цецка, Фидоска и други), влиза в бизнеса, влиза в културата. Сега те се правят на демократи, защото така видяха от техните предшественици перестройчици, създали СДС. Лошо ще стане, когато решат да се покажат точно такива, каквито са!