Световна поща
ОФЕРТА за политически предизборни участия в програма на   Пловдивската телевизия Тракия"  ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ -2026 Защо...
цялото писмо
Малки обяви
РЕКЛАМНА ТАРИФА в сила до 31.12.2026 РЕКЛАМНА ТАРИФА 2026 ПЛОВДИВСКАТА ТЕЛЕВИЗИЯ “ТРАКИЯ” е на пазара повече от 27 години и е ЕДИНСТВЕНАТА пловдивска телевизия във...
цялата обява
НОВИНИ ВИДЕО новини Излъчване на живо във Фейсбук Ех, густо, майна, Филибето - спомени и размисли за Пловдив Медии с човешко лице За прехода Видео архив ПОТВ ПОТВ в TikTok
Какво е ПОТВ?
Екипът на ПОТВ
Програмната схема
Какво се крие зад заглавията?
Рекламната тарифа
Стажантска програма
Медии с човешко лице
За контакти
п
в
с
ч
п
с
н
Партньори:
Реклама:
СПОМЕНИ НА ДИМИТЪР СТОЕВ ЗА ЗАПАДНИТЕ КОЛИ, МИЛОСЪРДИЕТО, ТУРИЗМА И Т.Н.
Източник: ПОТВ 10:47 / 17.08.2022

Докато западните престижни марки леки коли не бяха достъпни, имаше един Стоян Карачомаков - син на пловдивския талисман Иван Карачомака работеше в Мототехника и изкупуваше на безценица катастрофирали западни коли от митницата до Централна гара и от две правеше една нова с забележителен външен вид и ги шофираше из града задължително с някоя млада хубавица стояща до него на дясната седалка.

Колко велико нещо е да си милостив и да помагаш на ближния си и колко пагубно е да се злоупотребява от мнозина!

Още от ранна детска въздраст си спомням още в основното училище как   сутрин учителя стоеше на вратата на класната стая и питаше всяко дете какво е яло за закуска.

За тези, които са гладували задължаваха останалите ученици да им носят всеки ден храна, а това ги озлобяваше и най-много те проявяваха агресия и нападаха за благодарност

Неволно съм забелязвал как вечно все едни и същи деца през голямото междучасие се оглеждаха да видят дали някои се хранят и да им вземат закуската от устата.

Учителите настояваха да им се дава ако няма какво да ядат и в противен случай заплашваха че няма да можим да завършим срока при отказ. Връщахме се у дома гладни.

Същото се повтаряше при екскурзии когато, все едни и същи ученици не си носеха храна и бяха в тежест на останалите да си недояждат и гладуват. Не ги интересуваше.

Стигна се дотам сутрин рано да те чакат пред дома в който живееш и ти искат закуската за училище все едни и същи деца от училище. Едни носеха, а други наготово вземаха.

През соца много често те спираха непознати хора и ти искаха пари, защото нямали за път да се приберат на село и ред други измислени причини при свършен факт - лъжи.

Като се прибирах от училище, пред входната ни врата се виждаха чужди обувки,галоши,цървули на хора точно на обед, а вечер пренощуваха защото изпуснали влака.

Вследствие на това майка ми не можеше да почисти дома, да изпере и сготви - да си гледа домакинството и аз да си уча уроците. Домът ни се превръщаше в хан.

Що се отнася до т.н българско гостоприемство - в българската колония в Англия го е имало само тогава когато е имало полза – келепир, за да те посрещнат истински

Дядо ми преди да почине викаше, че ако има втори живот - НА НИКОМУ НИЩО! защото преди всеки го търсеше за разни услуги а кото остаря никой него потърси.

Интересът клати феса!

Няма ли келепир - всичко гореписано отпада!

По времето на соца в Балкантурист - Слънчев бряг с проучвателна цел настаниха безплатно няколко белгийски семейства.

В края на сезона бяха запитани за впечатленията им. От всичко бяха доволни - да не изреждам, но проблемът им беше в децата

Навиците тук, придобити през престоя, се оказват трудно преодолими в тяхната родина.

Дълги години през соца беше модерен туризмът пеша. Нямаше много пътища и автотуристите ги наричаха бензинтуристи.Туристическите хижи бяха препълнени, но все пак някакси се смествахме в големите спални помещения. Организираните туристи притежаваха членски карти и нощуваха с 50% намаление навсякъде във страната. Имаше мното туристически дружества като Руен, Едевайс, Орел и т.н. От хижа Здравец се виждаше целия град Пловдив, но днес всичко е обрасло в борови гори и занемарено в руини.

Пловдивчани ходеха предимно до х.Здравец, Руен и Бяла черква. Други ходеха на екскурзионни летувания с карти и обикаляха по маршрути на групи в Рила, Пирин и Стара планина 14 дни.Тогава хижите се числяха към профсъюзите и приготвяха храна 3 пъти дневно. Прекарвахме весело и задружно като пеехме най-различни туристически песни.

Групите се водеха от екскурзоводи - опитни планинари като Чичо Том, Бачо Асен Христев. В тях участваха и много известни личности -доктори, професори,юристи,учители.

Опознай Родината за да я обикнеш! - това беше девизът на КАНАРА СЕРСЕМИТЕ -туристиТЕ.

През 50-те години милиционерите биеха първото срещнато невинно дете за назидание на други виновни деца. Разпитваха какви са родителите ти и къде работят

В Старозагорския затвор 90% от арестантите бяха невинни изкупителни жертви на отговорни хора срещу амнистия и предсрочно освобождаване! Всичко е бизнес

На мнозина арестанти им се предлагаше сътрудничество с техен контингент с оперативна разработка срешу освобождаване и осигуряване на работа. Водеха се преговори.

На учениците се даваха класни работи на тема личния им семеен живот,  научаваха подробности за семейството на всяко дете и ги използваха като средство против тях

Сред учениците имаше внедрени доносчици, които докладваха на учителите подробно какво тайно се върши и говори по техен адрес и кои са истинските извършители на бели

Аз също си спомням как сутринта учителите стояха на вратата на класната стая и питаха всеки един ученик дали е закусвал и какво е ял. Някои идваха гладни незакусвали.

Тогава задължаваха останалите ученици сутрин да им носят храна, а това ги озлобяваше гладните и най-много те се биеха във знак на благодарност към дарителите. Защо ли?

При екскурзиите ни задължаваха да си носим суха храна и голяма част от едни и същи ученици не си носеха, защото знаеха, че учителят ще се разпореди да им дадат.

Редовно имаше деца всеки ден едни и същи през голямото междучасие да се хранят от другите деца, даже сутрин те чакаха пред дома да ти искат закуската. Заради такива като тях гладувахме и недояждахме всеки ден. Това си беше ежедневие, защото тези безпризорни деца идваха на училище само и само да ги хранят и накрая си заминаваха у дома

Тежко ти и горко ако у дома ти е малко по-широко, веднага класните учители го правеха занималня за по-слабите ученици и за една седмеца ти обираха покъщнината за мерси

На летните пионерски лагери ,учителите претърсваха багажа ни в наше отсъствие на поход, крадяха ни парите и наклеветяваха някое оределено от тях невинно дете

Имаше един известен пловдивски планинар - бачо Асен Христев, провеждащ 2-седмично екскурзионно летуване.Събираше ни джобните пари за съхранение и не ги връщаше

Същия с 2 фотоапарата ни снимаше групата и после ни продаваше  и доста печелеше на едро. Имаше оплаквания в пионерския дом от родители.

Няма край!

ТАБУ на детските игри през соца! Само каквото скришно си откраднеш....Всичко се заключаваше в четене на книги с политически характер повече. 

С две думи казано тогава винаги ни лишаваха от детски игри и забави в полза на учението, заради което го намразих! като причина за побоища и насилие!!!

Където и да идеш да си играеш, те питаха КНИЖКИ НЯМА ЛИ ЗА ТЕБЕ...сякаш в това се състоеше живота ни и много нещастия ни сполетяваха.. 

Да знаеш колко много мои домашни любимци родителите ми изхвърляха защото ЩЕЛИ ДА ВЛЕЗНАТ В ПУСТИЯ  МИ БЕЛЕЖНИК...

За всяка лоша бележка или забележка у дома ми нанасяха побой и докато се прибера съм ревял по пътя на  улиците защото знаех какво ме очаква.

 Викаха ми че ОТ ТЕБЕ ЧОВЕК НЯМА ДА СТАНЕ. А ГАМЕН ИЗРАСНАЛ НА УЛИЦАТА. Съседи и минувачи се спираха пред дома да слушат викове и ревовете ми

Коментари [0] публикувай коментар
 www.AvtochastiOnline24.bg
POTV във Facebook
Пловдивската телевизия на живо
Актуално видео
Тайни срещи и в Париж?
Програмата на ПТВ Тракия
Анкета
КОГА ЩЕ БЪДАТ УВЕЛИЧЕНИ ПЕНСИИТЕ?
За Коледа
Догодина
В края на мандата
На куково лято
Реклама

Всички права запазени ПТВ Тракия. Никаква част от съдържанието на този сайт не може да бъде използвана без позволението на автора. Поставянето на линкове към текстови и видеоматериали и снимки от сайта е позволено.


Дизайн, програмиране и хостинг: