Някъде около 1955г.в южните склонове на Джамбаз тепе,под съществуващата площадка на тепето започнаха прокопаването на тунел в сиенитните скали.За нас децата това начинание будеше огромен интерес.

Мястото където щаха да се разбиват скалите беше собственост на братя инж.Георги Семов и арх.Асен Семов.

С камион ЗИЛ 164 докараха подвижен компресор на две колелета,който осигуряваше сгъстен въздух.Струпаха стоманени платна с размери около 100/500см.и стоманени въжета.Компресорът служеше за пробиване на дупки в скалите с помощта на бургии.Рабтниците бяха от кърджалийския край,говореха на турски.

Технологията беше следната: В продължение на няколко дни пробиваха 5-6 дупки в

скалите с дълбочина около метър и повече.Дупките пълнеха с динамит и ги затапваха с нещо.Поставяха дълъг фитил.Местата на дупките покриваха със стоманените платна,които вързваха здраво към скалите и така предпазваха от излитане на скални късове при експлозията.Запалваха фитилите и бягаха надалеч като викаха "бомба,бомба".Чуваше се силен гръм,понякога стоманените платна се разместваха и имаше случаи на полетели късове скали из цялата махала.Стъклата на прозорците на околните къщи бяха изпочупени,но впоследствие ги

възстановиха безплатно.В продължение на около година беше направен тунел в скалите с дължина около 7-8м.,висок 3м.широк 4м.

Един ден работата замря,техниката и работниците си отидоха,а прокопания тунел остана за игра на нас децата.По стените му и от тавана се стичаше вода,която долу образуваше малко

езеро.Тук пускахме направените от нас лодки и корабчета.Дори и в най големите летни горещини в тунела беше прохладно.Хладина лъхаше и на десетина метра пред тунела,където съседите си табла или карти.

След няколко години работата по прокопаването на тунела продължи.Тунелът беше

свързан с другите тунели.

В продължение на години около 1967г. тук действаше ресторант "Пещерата".Интериорът-таванът и стените беше декориран със стъклени епруветки,които ми напомняха за "сталактиди".

Арх.Олег каразапрянов

Пловдив.09.08.2022г