В Пловдивската телевизия през последния месец на няколко пъти се получаваха сигнали, че автобуси от градския транспорт не спират на спирките.

Доколкото сме запознати, съгласно съществуващите правилници, автобусите  трябва да спират на всяка спирка, да се отворят  вратите и ако няма никой, да ги затворят и потеглят.

Десетки си случаите, когато шофьорите гледат отдалече дали има чакащи пътници и ако няма или ако не ги види, защото са седнали, подминава.

Напоследък обаче получаваме сигнали, че шофьорите имат специално отношение към хората с карти. Не спират, когато видят чакащи побели хора. Открито заявяват, че нямат сметка да карат пенсионери. Правят им забележки, даже на хора инвалиди. Сигнали има за автобуси по линия 17 и 26. Разбира се, оплакванията са анонимни, по телефона – макар с точно описание на часа и номера на автобуса. Оказа се, че това за съжаление е точно така – след като и на пишещия тези редове се случи същото.

В сряда, 27 юли, след 20 часа чаках 25 или 93 на спирката срещу Централни гробища. 93 не се появи повече от час – а може би след 20 часа вече не минаваше.

25 се появи към 21 часа. Специално излязох напред на тротоара –да не би шофьорът да не ме види и подмине. Автобусът спря и зачаках коя врата шофьорът ще благоволи да отвори. За сведение в Пловдив всеки автобус си има свои индивидуални правила за качване и слизане.

След десетина секунди двоумение шофьорът натисна газта – без да отвори нито една врата.

Предполагам, че такава наглост няма никъде по света. Но приятели след това ме попитаха – а ти държеше ли картата си дв ръка. Да, държах я в ръка. И шофьорът вероятно я видял и е решил да ме накаже. Че вместо да си купя билетче, от което той ще получи 10 стотинки, доколкото знам, а след това да му го върна както все по-често става, за да го продаде отново, съм си купил карта.

Знам, че написаното няма никакъв смисъл. Неотдавна бях обиждан брутално в един друг автобус, написах официално оплакване и ми обясниха, че не смеят да пипнат шофьорите. Ако им направят забележка, те се обиждали и напускали. А нямало желаещи  да ги заместят.

Така че се чудя докъде ще стигне ескалиращата наглост. Дали няма да се наложи да носим цветя на на шофьорите – белким ги омилостивим и ни качат. Или ръка да им целуваме.

И да не вземе някой да потърси шофьора, който ме подмина. Може да се обиди човекът.

Разбира се, в градаския транспорт има прекрасни шофьори, прекрасни кондуктори и кондукторки. Но и те трябва да имат предвид, че няколко души  вероятно петнят професията.

Остава утешението, че такъв градски транспорт сигурно няма никъде по света. Мисля, че сме уникални!