©

От близо месец ви питаме "КАКВО ВИ ВДИГНА КРЪВНОТО ПРЕЗ 2009 -а?"

Много от вас се отзоваха на анкетата ни в този сайт, други се обадиха на директните телефони, трети ни изпратиха писма...

Десетки бяха отговорите - сега ще се опитаме да ги подредим.

Започваме отзад напред

10. Паметник на Симеон - да има или  да няма?

Идеята за паметник - дубъл на тракийския кан Крум в началото тръгна добре. Тя обедини силният човек в Пловдив Георги Гергов, тогавашният лидер на ГЕРБ Йордан Кюмюрджиев, издателят на „Марица" Степан Ерамян и кметът Славчо Атанасов.

Първият трябваше  да дари 800 000 лева, вторият да не пречи, третият да бие тъпана,

а общинската власт да събира парсата т.е.славата.

В началото нещата вървяха добре. Поне половината пловдивчани подкрепиха идеята - къде от патриотични чувства, къде с утешението, че „след като няма да се бъркаме, какво толкова ни пречи да имаме още един паметник?"

Общинските съветници с огромно мнозинство вдигнаха ръка ЗА.

Постепенно обаче общественото мнение започна да се обръща,

Главният благодетел вече ясно обяснява, че е по-добре тези пари да се дадат за нещо по-полезно, за детска градина -примерно. С което доказа, че бизнесмените по принцип имат вроден реализъм, в който политиците трябва да се вслушват. 

В края на ноември бяха обявени очакваните резултати от конкурса - изненадата бе единствено, че победителят поиска двойна цена.

Сега ще трябва да събираме парите.

Резултатите вдигнаха  кръвното първо на част от конкурсната комисия, пренебрегнатите автори обжалваха, обществената подкрепа за паметника започва да се топи.

Приключилата в началото на този месец анкета на сайта ни потвърди съмненията, че зад идеята за паметник на Симеон стоят все по-малко хора.

Към 31 декември 42% направо твърдят, че „ в период на криза да се занимаваме с паметници е глупост".

От предложените няколко варианта за издигане на паметник с дарения най-много гласове събира една друга идея, която не е свързана с ВМРО и Славчо Атанасов - за паметник на Ботев - 23%.

Позабравената идея за паметник на Народните будители се подкрепя от 13%

Паметник на Кудоглу искат да видят в Пловдив 10%

И чак след това идва инициативата за паметник на Симеон с 9%.

9. Екозаводът в Шишманци - кой печели и кой губи?

Много пловдивчани още не могат да разберат как така един завод се строи с бюджетни пари, а друг ще събира парсата?

В нашите програми се появиха хора, които ясно заявиха, че собствениците на завода са правили всеки месец подарък на бившия кмет Иван Чомаков - една найлонова торбичка с някакви правоъгълни предмети вътре, но изглежда никой не гледа нашата телевизия, за да се самосезира.

Така или иначе заводът бе открит лично от любимия ни министър-председател , който само няколко месеца преди това обяви в Пловдив, че заводът е едно абсолютно незаконно съоръжение.

Явно обаче нещата се променят.

По всичко изглежда, че истината  - каквато и да е тя, окончателно ще остане погребана под боклука. Майната й.

Няма да се кахърим за някакви си  42 милиона лева я.

8. Мандатът приключи - забравете

Закономерно стигаме до продължаващото нежелание управляващото мнозинство в града да направи равносметка на предишното управление.

С голям зор миналата година бе сформирана комисия от общински съветници, която да ни каже как се управлявал Пловдив през последните години.

През тази година най-голямото постижение на тази комисия бе желанието й ДА СЕ САМОРАЗПУСНЕ.

Разни заядливи пловдивчани си нямат друг работа ами питат, та питат: Крадено ли е от парите за завода в Шишманци, кой е виновен за това, че продължгаваме да бъдем града с най-скапаните спирки, как са сключвани договорите за ремонта на улиците, за чистотата,за доставка на гориво,  за синдикалния дом, правилно ли е приватизиран Градския транспорт, какво става с Увеселителния парк, с Форума, с Панаира и т.н. и т.н.

Но какво казва нашият благороден кмет - аз няма да се оправдавам с миналото управление и камък назад няма да хвърля. Ами - да. Това да не е Бойко Борисов, дето за всичко му е виновна тройната коалиция.

Освен това имаме толкова по-важни проблеми.

7.Продажбата на „БОТЕВ" - тука има - тука нема

Правителства падат, други идват, парламентът сваля имунитети, идва глобалното затопляне - светът се променя, само собствеността на „БОТЕВ" остава свята и непоклатима.

Въпреки народните вълнения.

Христолов и продажбата на БОТЕВ ни развълнува толкова, колкото ни разтревожиха всички останали пловдивски проблеми взети заедно.

Хайде, този път да не се нервираме. Все нещо ще стане - ако не следващата година, по-следващата. Пред нас е почти целият 21 век.

Едно, според нас, обаче е ясно. Все по-малко ще стават мераклиите за инвестиране във футбола - след като данъчните навлязоха в светая светих на българската перачница на мръсни пари.

Е,.вместо да подкарат под строй българския футбол към затвора, засега проверките бяха официално обявени за „дисциплиниращи."

6. Рендето или за липсата на естетическо възпитание

Един ден на главната изникна ново чудо.

Народът веднага му даде име - след БИДЕТО, след ВАГОНА, се пръкна и РЕНДЕТО.

Веднага се забеляза осезаемата липса на всенародно естетическо образование. И наличие на филибелийски инатлък.

Фигурата на Симеон била прекалено натуралистична, тази пък била неразбираема.

Трябваше да се намеси авторът АРХИТЕКТ Димитър Драгнев и да ни разясни, че РЕНДЕТО всъщност било СВИРКАТА НА ОРФЕЙ..

Общественото мнение - да го духа. Че кога народът е разбирал от високо изкуство - никога!

И така - РЕНДЕ, СВИРКА, КАВАЛ  или ФАЛОС

Решете сами. И се ограмотявайте.

5. Розовата кооперация - право седи, криво изглежда

Още едно доказателство, че напразно сме се ядосвали през 2009-а.

Розовата кооперация на булевард Руски.

Като я погледнем от юг и какво виждаме - булевардът прави завой току пред кооперацията.

Като погледнем обаче архитектурните планове - всичко е наред. Или поне така ни успокояват.

Народът обаче вика - има нещо гнило.

Специалистите отговарят - нищо не разбирате.

Така си мина годината.

Прост народ - слаба държава.

4. Борбата със сатаната или как се прочухме по света

Годината започна добре. Кметът обяви, че Пловдив ще стане столица на СВЕТОВЕН ЕНЕРГИЕН ФОРУМ.

Под тепетата ще дойдат държавни глави от цял свят, ще посрещаме даже Путин и Хилари Клинтън, Хиляди журналисти ще окупират хотелите ни, името ПЛОВДИВ ще ехти по света.

Ръководени от принципа МНОГОТО ДОБРО НЕ Е НА ДОБРО, бяхме една от малкото медии, ако не единствената, която си позволи да се усъмни в тази лесна слава.

И като ни чу дяволът - Форумът ни подмина като малка гара, очерта се една година, в която можеше никой да не се сети за Пловдив, ако не беше...Кой?

Ако не беше дядо Николай.

Благодарение на негово преосвещенство името ни се чу по световната информационна мрежа СNN.

Поводът - да го припомним, анатемосването на концерта на Мадона. Развратната певица като един Сатана тръгна към родината ни и се осмели да пее навръх християнски празник - деня на свети Йон Кръстител.

Предупреждението не бе чуто. Хиляди българи безбожници продължиха да ядат мръвки - въпреки поста и да аплодират неприличните движения на Мадона.

И не след дълго дойде трагедията. Невинни хора станаха изкупителна жертва във водите на Охридското езеро.

Борбата на пловдивския митрополит с нечистивия  започна по-рано през годината.

Дядо Николай поведе своето войнство към сградата на Общината, където според него беше намерило убежище злото - онези сили, които не му даваха параклиса Свети Георги в Тракия, построен от някакъв си раб божи Георги Гюлеметов.

Звездният миг на борците срещу сатаната настъпи през октомври, когато се разчу, че в Пловдив ще идва скандалният чешки художник от еврейски произход Давид Черни, представил България като турски кенеф.

Пръв се усети съветникът от АТАКА Димитър Керин, след това четата поведе пловдивският кмет, зад него се наредиха верни патриоти и православни християни.

В защита на обидната инсталация се обявиха само шепа десни опозиционери,  художници -менте, гнили интелектуалци и чешкият посланик.

Вълненията ни и този път се оказаха излишни. Оказа се, че художникът-сатана нямал и намерение да идва. Изпълнявал скъпа поръчка в Ню Йорк и забравил за Пловдив.

Поне дадохме един урок на родоотстъпниците  в този град, че не всичко им е позволено.

3. Битката срещу билетчето

Много нерви хвърлихме, много хапчета изпихме през есента, но едно нещо разбрахме - бръкне ли се в джоба на българина и той тръгва на бунт.

Той първо води революционни разговори в кухнята и по пейките, след това вдига телефона и се обажда в телевизията, и ако нищо не се промени - излиза на улицата.

На така - с бронзовите медали в нашата класация - бунтът на пенсионерите и инвалидите.

След улични протести, административни лутания между желанието да се възцари социален мир и страха да не се издъни бюджетът, се стигна  до компромис. Мирът в града бе възстановен.

Картите ще бъдат по 10 лева за всички линии, билетчетата няма да плащат няколко категории пловдивчани.

Преференциите ще се плащат от други джобове, разбира се, защото нищо не пада от небето.

Можеше ли да избегнем и този път високото кръвно?

МОЖЕШЕ, РАЗБИРА СЕ.

Просто трябваше да направим това, което се прави във всички останали европейски страни - хората да получават достойни пенсии.

Засега обаче няма такива изгледи. Обясненията са две:

Или ние сме най-мързеливите в света - за да не можем да генерираме такъв продукт, който да осигури на майките и бащите си по една човешка пенсия.

Или някой ограбва нашите и техните пари? Само че това е въпрос с повишена трудност - да го оставим за следващите години.

2. Приватизацията на Панаира или кой кого пързаля ?

Приватизацията на панаира получава тази година сребърния медал.

Да припомним - през 2006 бащиците на града обещаха откъм панаира да потекат милиони към градския бюджет. Ще има за паркове, за детски градини, ще има за всички.

Стига да узреем за онази мана небесна наречена ПУБЛИЧНО-ЧАСТНО ПАРТНЬОРСТВО.

Имаше няколко души, които се опитваха да обяснят, че става дума за хитроумна схема, но кой да ги чуе.

Чак тази година истината лъсна. Държавата и Общината вече са загубили контрол над Панаира и не са получили и един лев дивиденти.

Просто ни излъгаха .- как да не се ядоса човек.

Партийната принадлежност на най-влиятелният човек в града Георги ГЕРГОВ подхранваше надеждата, че след изборите ще има ревизия на сделката.

Ревизията засега стигна до една единствена констатация: ДЪРЖАВАТА СЕ Е САМОИЗПЪРЗАЛЯЛА.

По всичко изглежда, че и общината също се е самоизпързаляла.

Това е всичко.

Като се изключи дребния факт, че някакъв идиот - служител на МВР, вместо да си трае,  тръгна да разнася някакви доклади за злоупотреби над 100 милиона.

Единствено ние му се хванахме на акъла, за което съжаляваме.

Идиотът сега се разследва и вероятно ще си послужи заслуженото.

Изкуството на пързалката не е за всеки.

И така, неусетно, минаваме към това, което пловдивчани смятат, че в най-голяма степен им е вдигало кръвното

С номер 1:

 1. Иима ли хора извън закона иили за недосегаемите

Чакате да ви кажа кои са хората в Пловдив извън закона?

Че ние си ги знаем.

Нищо, че никой не смее да ги изброи наведнъж.

По наши сметки само пловдивските недосегаеми са спестили данъци и акцизи равни на бюджета на града за 10 години.

За толкова се сещаме, някои от вас може би знаят повече...

Какво да говорим, като нищо няма да променим.

А изглежда и никой няма желание да променя.

Пък и много важно, че един излъгал държавата с един милион, друг с един милиард.

Нали не ни бъркат б джоба?

Да са ни живи и  здрави. Важното е друго - да не вземат пак да вдигнат билетчето.

На карта от 10 лева или на билетче от 1 лев кандисахме.

Само да не стане билетчето на лев и десет, че тогава ще има революция.

А на онези, недосегаемите, какво има да им завиждаме?

Те да ни завиждат.

По празниците си изкарахме добре - и трапезата трапеза, и телевизията - телевизия.

А те - питате ли ги? Къде ли се мъчеха със своите кортежи, яхти, самолети.

Да се изпикаят даже не могат без охрана.

Тук - бодигард, там - бодигард. И сега ще трябва да им плащат извънреден труд за празниците.

Докато  ние си гледахме кефа.

Да сме живи  и здрави - и все така търпеливи през новата година.

И кръвното ни да е 120 на 80.

Напук на душманите!