©

Всяко лято в Пловдив идва един незабележим на пръв поглед човек. Настанява се в "Тримонциум", след това бърза да седне на масичките срещу Бинго "Балкан". Гледа минаващите хора и им се радва.  Много ценеше таланта на Кени - когато клоунът  бе там всеки ден.

Човекът е облечен така, че никой да не го разпознае. Веднъж бях седнал с него и след това едни познати ме попитаха с какви прости хора съм дружал.

Човекът се казва Шевкет Чападжиев и през 90-те години го бяха обявили за най-богатия българин на света. Сега някои наши момчета го задминаха по богатство.

Пак по това време - точно в момента, когато Чап имаше намерение да инвестира в България, едни други наши момчета го бяха пребили и ограбили в София. Оттогава той се маскира така, че да не бие на очи.

В Пловдив Чап се среща със стари приятели, яде шкембе чорба и не дава интервюта. Предпочита да остане незабележим.

Предлагаме ви една статия за него от български вестник в Чикаго по повод показания в Ню Йорк документален филм филм "Роднини".

Филмът проследява съдбата на емигранта и на неговите роднини, останали в България.

Фестивал на българския филм в Ню Йорк! За седми път!

Би трябвало да е като глътка въздух за задавената от безпаричие и грижи българска култура. Защото Ню Йорк не е обикновен град. И ако искаш да сториш някъде впечатление с изкуство, култура, с каквото и да е високо достижение в материалния ръст на човечеството и неговата духовност - Ню Йорк е най-доброто място!

В Чикаго знаем и се надяваме и ние да видим в скоро време някои от представените филми. И със сигурност - „Роднини" /премиерна прожекция на 11 декември, петък, 21.00 часа/ на продуцентската компания „Гала-филм" с продусер Галина Тонева, по сценарий на  Нери Терзиева, режисура на Иглика Трифонова и камера на Рали Ралчев. Главният герой и „актьор" на филма е нашият съгражданин и сънародник Шефкет Чападжиев.

За Чап е писано много и човек обикновено се стряска като прочете, че той е някакъв митичен архимилионер, който притежавал най-голямата полиграфична база в Северна Америка, че ще бъде първият ни сънародник - космически пътешественик и още много други неща..

Все пак най-често го свързват с парите. В едно всички писания са единни - че е стъпил в Америка със 75 цента в джоба. По-нататък преброяването на Чаповите пари е свободна територия. Всеки пише, че има толкова, докъдето му стигне авторското вдъхновение.

Единствената, обаче, доказана истина за неговите пари е тази, че са  спечелени по честен начин. От производство на книги и списания, където Чап е плащал много добри заплати на своите работници.

А иначе - въобще не е вярно, че Шефкет Чападжиев е стъпил в Новия свят само с тия легендарни центове. Той донася със себе си богатството на един морал, който е много характерен за мнозина родопчани. През целия си живот Чап е пазил и пази доброто си име.

- Където и да съм, аз оставам част от България - казва героят на филма „Роднини". - По мен чуждите хора ще съдят каква е страната ни, морални ли са хората й... Опазвайки името си добро, опазвам и името на България.

А на какво го е научила Америка?

- Втората ми Родина - Съединените Американски Щати, ме научи да не деля хората на "правилни" и "неправилни", когато помагам, колкото мога. Всички хора са равни пред бедите. Независимо дали са християни или мюсюлмани, с леви или десни убеждения. И аз ще продължавам да го правя.

Преди години той получи Голямата награда на Международната организация по миграция, присъждана за особени лични заслуги, за съхраняване на народните традиции и дългогодишна благотворителна дейност. Получи почетната титла „Емигрант № 1 на България".

Стана център на обществено, политическо, на медийно внимание. Но това не го промени. Остана си същият човек - сред най-трезвите и здраво стъпили на земята българи, постигнали много в бизнеса и запазили човешката си същност и достойнства.

През последните 29 години е бил 29 пъти в България. Преживява дълбоко неправди и немотия, които среща там. Известен е със своята благотворителност и мнозина го чакат с нетърпение - почвайки от родния Мадан, та чак до Чикаго. Помогнал е на мнозина - на хора и организации. Често анонимно и винаги - без да го изтъква. Казва: „За съжаление и в 21 век хората продължават да минават границите с една торба багаж, или да живеят в своята страна бедно, в несигурност и страх".

С неговата прямота и откровеност не е трудно да намери общ език с всеки. С болшинството политици добре се познава. Не се замисля с кого трябва да се срещне - "жълт", "син", "червен", "зелен" или многоцветен... ако това е в полза на България. Срещал се е с всички президенти на страната, с министри, лидери на партии и движения. Знае кой кой е и е откровен с него. Защото е независим човек. Не търси работа и не носи документ за подпис. Чап идва да дава, не да вземе нещо за себе си. Желю Желев, Тодор Живков - вече като свален държавник, под домашен арест, Петър Стоянов,  Ренета Инджова, Георги Пирински, Иван Костов, Георги Първанов, американските посланици у нас и българските в САЩ - това е широка аудитория, пред която Чап е представял своята гледна точка, своя опит, наученото по неговия необикновен жизнен път, какъвто се случва рядко някому.

Затова и филмът за него е прям, откровен, положителен със своя оптимизъм и излъчвана енергия.

Вероятно този кинофестивал е сред най-големите, или най-голямото събитие, свързано с българското кино  по света. Дискусията за „Киното на Югоизточна Европа", организирана с партньорството на Колумбийския университет и интереса на филмовите продуценти и дистрибутори доказват това.

Космосът

Но за Чападжиев, както вероятно би казал в разговор със своя добър приятел Христо Стоичков,  филмовият фестивал беше само „второто полувреме на мача".

Всичко започна с посещението му на космическия център в пустинята Мохаве - щат Ню Мексико. Тук  британският бизнесмен и филантроп, милиардерът, чиято глава е пълна с космически фантазии, Ричард Бронсън, демонстрира пред 280 „частни астронавти" своите чудновати космически летателни машини. Сред тях -  White Knight Two.

„Белият рицар 2" е дългоочакваният легендарен самолет, който ще изнесе космическа ракета на височина 16 километра, откъдето тя ще стартира самостоятелно в орбита с двама пилоти на борда и шестима космически пътешественика за 150-минутната им авантюра в Космоса. Това ще става в орбитален полет на 110 километра височина. Пасажерите ще изпитат, макар и за броени минути, тайнственото състояние на безтегловност.

Тези хора, вече не в първа младост, но с младежка любов към приключенията и необичайното в живота, с кураж и неспокойна душа, се разбраха с президента  на атрактивната авиокомпания „Върджин Атлантик" и тайнствената все още „Върджин Галактик", че през 2011-2012 година, един по един, по-точно шестима след шестима, ще направят своя космически дебют. Един от тях е и първият ни сънародник - космически пътешественик, Шефкет Чападжиев от Чикаго.

За втори път Чап се среща с Бронсън. Първият път бе в малкото уискънсинско градче с индианското название Ошкош, което няколко дни  бе небесната столица на Земята. И тогава и сега „на линия" бяха както регистрираните вече първи „космотуристи", така и стари и мастити професионалисти в авиацията и космонавтиката.

Бронсън изглежда като френски мускетар в разцвета на силите. За да всели повече вяра и оптимизъм у клиентите си винаги разстила пищни трапези и здраво раздухва горещия пулс на събитието.

Сега космическият керван бе стимулиран и с прекрасния вид на модерения космически център. Това е първото летище за космически туризъм  с възможности за хоризонтално и вертикално излитане. Най-впечатляваща на него действително е фигурата на ракетоносача „Белият рицар 2".

- Това е най-прочутият и красив самолет! - хвали Бронсън галеното дете на своята фирма „Върджин Галактик".

Четиримоторният ракетоносач ще започне твърде скоро своите технически изпитания . Ракетата, в която ще летят пътешествениците, също е готова почти на 70 процента.

Освен полета в общата цена от 0 000 е включена 3-дневна подготовка - аклиматизация - адаптиране към голяма височина, както и към условията на безтегловност. Трийсетина от сто и петдесетте минути на полета ще бъдат наистина в Космоса.

Част от полета е със скорост до 3000 мили в час, пътниците ще бъдат приковани за седалките. Те ще могат да гледат навън  от 15 големи прозореца, които са от всички страни на космическия кораб.

Казват, че няколкостотин кандидати вече са платили полетите си. Хиляди са внесли само част от сумата и чакат с нетърперие да платят изцяло...

Чападжиев, впрочем, е правил вече сериозно въздушно пътуване. На борда на „Конкорд" /свръхзвуковият пътнически лайнер, който вече не лети след една трагична авария/, той е обиколил земното кълбо, като времето във въздуха е било 23 часа. Общо обиколката с престоите в най-атрактивните места по земята, е продължила три седмици.

Интересът по цял свят е огромен. Цената на „Върджин Галактик", без дори да е направила един единствен полет, вече е милиард долара. В началото на август Абу Даби подписа договор за придобиване на 32 процента от акциите й. Арабите строят собствен космодрум.

А защо му е на Чап този полет в Космоса и какво толкова ни засяга нас?

Сигурно е, че той е заслужен след толкова години „американски труд" /тукашните имигранти знаят от собствен опит какво значи това/, да се извиси над земната суетня , да види света отвисоко и да „даде" и на себе си част от парите, които е спечелил.  Пък и заслужаваме и ние да имаме такъв човек, вписващ и страната ни в аналите на новите „първопроходци", „пионерите" вече не на американския Запад, а горе - в Космоса. Пътят на Чападжиев към „високото" е бил дълъг и труден, това е пътят на един достоен с труда и достиженията си човек.

Климент ВЕЛИЧКОВ

„Старт Чикаго"