©

Работата по "Непознатият Пловдив – четвърти сезон" напредва. Готови са двете серии на филма за Джумаята. Финализира се работата по филми за Централния площад и площад "Стефан Стамболов".

Някой ще каже – какво му е "непознатото" на тези площади, които всеки пловдивчанин познава? Непознатото е в тяхната история. Какво е имало там преди 50 години? Или преди 5 хиляди години? Какви хора са живели и работили там?

Та решихме да посъберем още материали за тази "площадна" поредица и се допитахме да пловдивчани в предаването, озаглавено "За пловдивските площади и площадчета". То може да бъде гледано в ЮТУБ. Отделно или като част от него може да бъде гледан първия филм за Джумаята.

https://www.youtube.com/watch?v=57K9Eu9s8MU&t=1072s

И продължихме нататък.

Ако трябва да теоретизираме, площадите в Пловдив са:

1.       Исторически – с вековна история, като Джумаята и Централния площад.

2.       Нововъзникали – след прочистване от стари сгради, като "Стефан Стамболов", Седмия хълм и др.

3.       Изчезнали – площади, превърнати най-често в градинки като Гроздовия пазар, този срещу църквата Св.Петка и др.

4.       Площади, които са по-скоро кръстовища, и такива, които са пешеходни зони.

 Площадите са част от топонимията, по която пловдивчани се ориентират и затова смяната на техните наименования е нещо като престъпление – кой знае къде е площад "Римски стадион", "22 септември", "18 май"?

Безимен стои Централния площад, който се е казвал "Цар Симеон", но няма кой да му върне името. Имаше предложение да му се даде името "Димитър Кудоглу", но това предложение бе подминато с  мълчание от общинските съветници.

В Пловдив има площад, който има две имена – "Житен пазар" и "Степан Шахбазян". И няма нищо лошо.

Има площади, които отдаван са загубили "комунистическите" си наименования, други обаче си ги пазят в народната памет – като "Мара Малеева –Живкова".

 Зрителите, които се обаждаха, добавяха нови и нови щрихи към темата.

Дядо Владо Тодоров – на 92 години, разказа неща, които сигурно никой друг не помни.

Площадчето  на "Капитан Райчо", което днес е градинка. Там на Великден е поставяна люлка – колело на каруца на един прът, на колелото са закачвани синджири, за които са се ловяли децата и радостта е била неуписума.

На това място е била поставяна и "кацата" на безстрашните мотористи братя Соколови.

Площадче е имало на ъгъла на "Мали Богодан" и "Осъм", но "големци" са успели да издействат на това място да се построи кооперация. И те да се настанят в нея, разбира се.

Градинката срещу църквата "Света Петка" е свързана с много спомени. На това място се опъват палатки за пострадалите от земетресението 1928 година. Там "паркират" каруците на търговците на близкия Понеделник пазар. Децата от махалата "сближават" магарета и магарици и някой път се стига да "магарешки сватби".

В градинката е имало резервоар за вода и бункер.

Бункер имаше и в градинката на "Житния пазар". Преди градинката е имало лагер на немски войници, а още по преди – пазар.

Почти нищо не е останало от площада на Понеделник пазара – там, където е можело да се видят Мара Фурламата и Мамин Кольо. И където хиляди пловдивчани видяха Кита Голиат.

А Гроздовия пазар не беше градинка, а автогара. Преди това пазар за грозде на едро и дребно.

 И още – пред Маразлията, Събота пазара, Белите брези, на мястото на Дома на младоженците и т.н.

Та няма площад без спомени. Събрахме някои от тях. Продължаваме да събираме...

Всеки, който иска да се включи в новия сезон на този фестивал, може да пише под публикациите в социалните мрежи или на пощата ни potv@abv.bg

Тази публикация е част от проекта на Сдружение "Медии с човешко лице" "ТВ ФЕСТИВАЛ "НЕПОЗНАТИЯТ ПЛОВДИВ- ТРЕТИ СЕЗОН"и се подкрепя от Община Пловдив - в рамките на нейния Културен календар.