Кремъл не води война (само) с Украйна.

       В ход е горещата част на Втората Руска Гражданска война – тя кулминира и май приключва с поражението на европейско-либералните сили. Отново азиатско-диктаторските "здрави сили“ удържат победа над европейско-либералните и пак отклоняват страната към средновековието. С нападението над Украйна путинистите подпечатаха победата си над прогресивната руска интелигенция и не допуснаха утвърждаването на Русия като една от авторитетните и уважавани световни цивилизации.

       От Горбачовото време и през 90-те изглеждаше, че европейско-либералните сили са почти победили и Русия се връща окончателно в групата на цивилизованите демократични страни.  От началото на 21-ви век, обаче, срещу тях започна плавно контранастъпление – "студената“ Гражданска война, особено след 2011-та, се изразяваше в притискане и затваряне на неудобни НПО, журналисти и политици, съдебни преследвания, ожесточаване на законодателството та до прогонване и дори убийства на опозиционни фигури (кулминацията бе убийството на Борис Немцов 2016-та).  Същевременно мощната пропагандна кампания срещу "враждебния, гнилия разпадащ се“ Запад и в прехвала на всичко руско  (включително Сталин и елементи от сталинизма) успешно промиваше мозъците на милиони обикновени руснаци, размътвани от какви ли не конспирологични нелепици и манипулации.  Все повече притискани, смазвани, гонени извън страната, демократичните сили бяха сега финално обстреляни от агресията срещу Украйна. Тя ознаменува вече победата на диктатурата – веднъж, защото масата при опасности и войни се сплотява инстинктивно около Вожда, (той бе позагубил авторитет, но войната традиционно го издига отново) и втори път, защото с нападението Кремъл радикално прекъсна на практика всички все още съществуващи връзки с демократичния свят и се обрече на неминуема "горда“ самоизолация от него. Самоизолация, защото при нея демократичните страни почти нямат механизми, с които да въздействат на руското общество.  Почти...

       Така Русия пак се превръща в настръхнала, мрачна, злокобна и враждебна крепост (сила), генерираща напрежения, провокации и глобална несигурност.

         Втората Руска Гражданска война кулминира и май приключва на територията на Украйна... И отново тази интелигенция, поне тази част от образованите руснаци, която може, емигрира масово на Запад, с милиони. Украинските милиони бежанци от войната вероятно скоро ще се завърнат в родината си, руските –не.

      Да си припомним колко изненадани, дори шокирани бяхме всички, че такава война – нагла, старомодна, за завладяване на съседни територии – изобщо започна. От ден на ден целите на  Кремъл в тази война стават все по-неясни – но войната продължава. Всички с основание смятахме войната за невъзможна – близо столетие почти никой не се е опитвал ей така, открито, урбулешката да завладее съседни територии – освен един Саддам...  Нима Кремъл не разбираше, че каквото и да спечели с подобна агресия, загубите ще бъдат неимоверно по-големи – не само материалните, но най-вече загубата на авторитет, на доверие, на позиция в света... нима не знае, че живеем в 21-ви век? Може бе тези хора живеят в някакъв техен фантасмагоричен свят... може би...  Но по-вероятно е да разбират рисковете и съмнителните печалби от авантюрата, ала за тях не новите територии, а ВЪТРЕШНО-ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ДИВИДЕНТИ  от акцията навън да са решителната тежест на везната, наклонила я към решението за агресията. Защото сметката им може да е вярна – но само засега ! – при всяка война народът подсъзнателно се скупчва около вожда, става по-безкритичен, едно лъжепатриотично опиянение завладява мнозина... които има кой да манипулира по-лесно...

      Наистина ли за Русия са толкова важни Херсон, Николаев и другите украински пристанища, та е готова да жертва хиляди животи и престиж и да рискува мащабен конфликт, ядрена война и дори собственото си – или на Цивилизацията – унищожение ? Нима Русия няма достатъчно широк излаз на Черно море и множество пристанища на него? Това са риторични въпроси, има си пристанища, разбира се, и Херсон изобщо не и е нужен. Тук НЕ СТАВА ДУМА ЗА ТЕРИТОРИИ – та Русия е най-голямата страна на света, все още ! 

   Тогава ЗАЩО...  Не е ли безумно ?

    Не съвсем. В лицето на Украйна Кремъл вижда онази, Другата Русия, поелата на Запад, европейска и либерална. Отрицанието на авторитарната диктатура, на това, което наричаме азиатщина. Разстрелвайки Украйна, Кремъл разстрелва руската либерална мисъл, руската "европеичност“ (ако мога да използвам този термин), смачква не просто украинската независимост, а самата Идея за Независимост (на мисъл, действия, самопределение...); разправя се с опасната зараза "свободомислие“, особено опасна именно в собствената страна... Нейното смачкване, унижаване, подчиняване и дори унищожаване (един Киев с червени съветски знамена, знак Z и подставено васално правителство би бил чудесен символ за това) щеше да бъде едно желано и чудесно допълнение към смачкването и практически унищожаването на европейско-либералната опозиция в самата Русия. За назидание и страх на непослушните и на колебливите в преклонението пред Господаря. Защото, ясно е, идеите, примера и действията на свободомислещите сънародници са най-голямата опасност за всяка диктатура, не външните сили.

    (Не съм убеден, че този ход е резултат на съзнателно дълго обмисляне, че в Кремъл изцяло рационално са взели това решение; по скоро то е и инстинктивно, известно е, че диктаторите развиват животински инстикт за оцеляване...)

     Зад пушилката на войната между две съседни страни се крие по-големия сблъсък – идеен, морален, цивилизационен. Виждам, как много от нашите сънародници са стреснати, притеснени, колебаещи се – от една страна техните хуманистични и демократични идеали ги тласкат към подкрепа на украинската кауза, безспорно справедлива за нормалния честен и обективен човек; от друга страна, традиционните топли чувства към руския народ, включително и това на историческа признателност, ги карат да подкрепят "руснаците“, да търсят доводи и доводчета за оправдание на техните действия и намерения.  Бих искал да им помогна да избегнат това драматично раздвоение – съграждани, не става дума за война между руси и украинци ! Не, както обясних дотук, става дума за сблъсък между европейското, демократичното, цивилизованото – и неумело поприкритото с демагогия зловещо лице на Диктатурата и автокрацията.  Етносът няма значение – на едната страна са и украинци и руснаци, на другата – също, макар по стечение на обстоятелствата да са предимно руснаци.  Ето защо не е трудно да вземете правилната позиция – конфликтът НЕ Е ЕТНИЧЕСКИ !

      Затова хората, които се чувстват русофили – харесващи руската култура, изпитващи топли чувства към този голям славянски народ – не могат да подкрепят развилнялата се диктатура, която неизбежно отново ще навре Русия в блатото на застойната нецивилизация. Не може да харесват кремълските диктатори, които са най-големите врагове, всъщност, именно на руския народ. И най-голямата опасност за близкото му бъдеще.

    ...Свидетели сме НЕ на война между съседни държави за територии.  Съвсем не – ако и да има такъв момент, той е второстепенния. Свидетели сме на нещо много по-голямо – кулминацията на епохален цивилизационен сблъсък - ВТОРАТА  РУСКА  ГРАЖДАНСКА  ВОЙНА.  Война за бъдещето на една от най-големите страни – една цяла квази-цивилизация, от чието развитие може би ще зависи и бъдещето на континента... или дори на Планетата. Война на две несъвместими, противоположни Култури. 

      Впрочем, само свидетели ли ...