©

Преди 25 години в пловдивското медийно пространство се появиха  първите телевизионни продукции – извън монополиста до този момент БНТ.

Първата частна продуцентска фирма в града ТВ КЪЩА САТ съвместно със сдружението МЕДИИ С ЧОВЕШКО ЛИЦЕ реализираха  поредица оригинални тв програми, документирали личности и събития, които никой друг не е запазил. И може би най-интерсното – създадоха се поредица филми с герои представители на различните етноси под тепетата.

С подкрепата на "ОТВОРЕНО ОБЩЕСТВО" се създава филмът "ДОМ С ДВЕ АНТЕНИ" който е сниман в различни селища на страната и дава отговор на един голям въпрос: каква телевизия гледат турците в България, кои новини смятат за по-убедителни, какви медии биха искали да има у нас, одобряват ли програмите на българското радио и публикациите в печата и др.

Филмът се гледа от членове на тогавашния СЕМ, от специалисти в различни области, но не и от представители на БНТ, които смятат, че с 10 минутни новини на турски са изпълнили своите обществени задължения.

По това време Сдружението и Телевизията печелят конкурси, обявени от едни от най-големите световни фондации - Американската агенция за международно развитие към правителството на САЩ, Световната банка, Фондация за развитие на гражданското общество, фондация"Отворено общество", Фондация за реформа в местното самоуправление, Фондация "Крал Бодуен"- Белгия, "Обединени холандски фондации","Институт за устойчиви общности"-САЩ, Програма "Демократична мрежа"-САЩ, Демократична комисия към Посолството на САЩ в България, "Немски Фонд Маршал-САЩ", Британски "Ноу хау фонд" към Посолството на Великобритания и др.

След в българската телевизионна история остават рубрики като "Съседи и приятели", "Комшулук", "Градът и махалата". В тях за пръв път на екран се появяват обикновени хора от малцинствата, чиито образ не повтаря клишетата, представяни от други медии.

На един форум в Брюксел "Комшулук"  е обявена за "една от 20-те най-добри медийни практики в Европа".

Идва и моментът, когато на екран се появява първата ромка – Виолета Драганова. Тя бързо печели популярност, успява да се пребори с омразата, която избухва в началото и не след дълго е "открадната" от БНТ, където става водеща в утринния блок. Но не за дълго. Което е друга тема.

Ето как започва всичко – едно старо интервю на Виолета - Интервю с Вилоета Драганова

https://nmd.bg/violeta-draganova-dnes-vse-povetche-mladi-i-uspeshni-hora-ot-romskiya-etnos-stavat-vidimi-za-obshtestvoto/

След Виолета биват привлечени бяха привлечени Дюндяр Агач - турчин, Изабела Рафи Воскинарян - арменка, Нериман Реджеб - туркиня, Вероника Папазян - арменка и др. Създаде се първият – и последният интернационален екип.

Младите и обучени хора тръгнаха в различни посоки, повечето заминаха за чужбина.

Касетите с програмите от нова време днес събират прах и никой не се сеща, че е натрупан огромен опит в една посока, която е част от европейските медийни политики.

Единственият опит да се реализира филм за "ПЛОВДИВСКИТЕ МАХАЛИ" е отхвърлен от ръководството на фондация "Пловдив 2019".

Иначе оттогава до днес се организираха стотици конференции, кръгли маси, семинари по етническите теми, демонстрации на някакво модерно изкуство...  Каква е ползата от тях – отделен въпрос.