©

            Сценарий за съдебна  драма

Вчера в печата се появи преразказ за връзките на Красьо Черничкия с плевенския окръжен съдия Румен Лазаров. Магистратът си признава, че е контактувал със скандалния съдебен кадровик, но не му се е хванал на думите, че страна в едно дело са близки на депутата Кирил Добрев. Направил е проверка чрез приятеля си Румен Петков и е установил, че Красьо лъже. След което решава повече да не другарува с този лъжец.

Този кратък сюжет породи в нас вдъхновение и творческа фантазия за написването на текст за цяла драма.

ПЪРВИ ЕПИЗОД

Плевенският съд заседава. Въздава справедливост.

Съдията в едър план - трепва, усеща в джоба си вибрации. Изважда полека мобилния си телефон и вижда изписано името „Красьо".

Съдията тутакси отлага делото и насрочва следващото заседание за след 6 месеца.

Навежда се под масата и включва телефона.

КРАСЬО:  Здрасти, шефе, как е?

СЪДИЯТА: Бива, кажи.

КРАСЬО: Абе има един проблем с едно дело. На Никополския съд. Ще ти пратя после номера на делото на Есемес.

СЪДИЯТА: Какъв е проблемът?

КРАСЬО: Взето е неправилно решение. И едни хора са ощетени.

СЪДИЯТА: Винаги някой е ощетен.

КРАСЬО: Проблемът е, че те са хора на Кирил Добрев, депутата. И Кирчо е много недоволен. Звънна ми и пита - а бе тези не знаят ли, че става дума за наши хора?

СЪДИЯТА: Това сигурно ли е?

КРАСЬО:  Абсолютно.

СЪДИЯТА: Ами що другарят Добрев не ми се е обадил предварително.

КРАСЬО: Щото е много зает в парламента. Помоли ме да ти кажа как стоят нещата, а ти да си направиш сметката какво да се прави по-нататък.

СЪДИЯТА: Добре, предай, че се заемам със случая. И го поздрави от мен.

ВТОРИ ЕПИЗОД

Главният герой е в кабинета си. На бюрото му камари папки. Той обаче говори по телефона - с колегата си от Никопол.

ПЛЕВЕНСКИЯТ СЪДИЯ: ...А бе, колега , за това дело ми звънят чак от София. Какво сте я оплескали?

НИКОПОЛСКИЯТ СЪДИЯ: /рови някакви папки/ А, сетих се. Решението е съвсем правилно.

ПЛЕВЕНСКИЯТ СЪДИЯ: Да, ама става дума за хора на другаря Кирил Добрев, депутата, знаеш го.

НИКОПОЛСКИЯТ СЪДИЯ: Сериозно? Аз нищо не съм знаел...Само че...Само че, ако не се лъжа, неговите хора се оказаха пълни мошеници. Не може един депутат да има вземане даване с такива хора.

ПЛЕВЕНСКИЯТ СЪДИЯ: /въздиша/ Да беше само той.

НИКОПОЛСКИЯТ СЪДИЯ: Колега, я опитай да провериш дали това е истина. Ако наистина са негови хора, ще оправим работата, но има случаи, когато помагаме на някой, чакаме да се реваншира, а той после вика „нямам нищо общо със случая".

ПЛЕВЕНСКИЯТ СЪДИЯ:/мисли/ И аз съм имал такива случаи. Ще проверя и пак ще се обадя.

Плевенският съдия затваря и започва да рови в тефтерчето си  с телефонни номера. Открива нещо важно.

Набира номера

ТРЕТИ ЕПИЗОД

Залата на Народното събрание.

Румен Петков в едър план гласува.

Изважда телефона си от джоба, вижда познато име и тръгва да излиза.

Виждаме го в коридора как говори и подслушваме разговора му с познатия ни съдия.

СЪДИЯТА: Много се извинявам, другарю Петков, имате ли минутка.

ПЕТКОВ: За един плевенски съдия винаги имам време.

СЪДИЯТА: Сутринта ми се обади Красьо, онзи Красьо, градския, с ланците.

ПЕТКОВ: А, сетих се, голям симпатяга.

СЪДИЯТА: От него научих, че едни колеги от Никополския съд са взели решение във вреда на едни хора, които според Красьо били хора на Кирил Добрев. А Кирил Добрев аз не го познавам и му нямам телефона..

ПЕТКОВ: Сериозно? Ще го доведа в Плевен някой ден да се почерпим. Щом са негови хора, действай.

СЪДИЯТА: Ама колегата от Никопол твърди, че са мошеници. То ако са хора на другаря Добрев, проблем няма и да са мошеници, ама този Красьо да не будалка. Вече няколко пъти му върша услуга, все се ослушва.

ПЕТКОВ: Правилно, другарю съдия. Както казват братушките: Доверяй, но проверяй. След малко ще ти звънна.

ЧЕТВЪРТИ ЕПИЗОД

Румен Петков на вратата на пленарната зала. Оглежда се, вижда Кирил Добрев и му маха да излезе.

После в коридора двамата си шушукат в общ план.

ПЕТИ ЕПИЗОД

Румен Петков седнал на диван в Народното събрание говори по телефона със съдията.

ПЕТКОВ: Излезе прав. Кирчо няма нищо общо с делото в Никополския съд. С други дела има общо, но с това - не. Онзи Красьо те будалка. И от мен иска едни работи, ама...Някой да не ни подслушва. Така че оправяй се. Системата я знаеш в такъв случай  - „пишим парата" се казва на един друг език. Авансово, де.

СЪДИЯТА: Много Ви благодаря, другарю Петков, черпнята е от мен. Чакам ви в Плевен.

ШЕСТИ ЕПИЗОД

Плевенския съдия бърза по коридора на съда - предстои му дело.

Звъни му мобилният телефон, вдига го, но очевидно не се чува ясно.

ГЛАС: Здравей, колега. Обаждам се от София. Позна ли ме?

СЪДИЯТА:... Кажи,  Иване...Но не те чувам ясно. Иван Колев си нали?

КОЛЕВ: Моля без имена. Звъня от телефонна кабина. Слушай внимателно, назрява скандал. Намерили са тефтерчето на Красьо с номерата. А нали се сещаш какво има вътре. Така че трий всички следи.

СЪДИЯТА: Точно и аз се уверих, че този човек на струва.

КОЛЕВ: Оправяй се и кажи на всички наши хора да внимават. И никакви контакти повече.

СЕДМИ ЕПИЗОД:

Съдията в заседание. Пак усеща, че някой звъни.

Изважда апарата, вижда името на Красьо, усмихва се като неподкупен човек и изключва телефона.

ОСМИ ЕПИЗОД

Съдията в кабинета си. Къса от тефтерчето си с телефонни номера отбрани страници и  ги гори в пепелника.

ДЕВЕТИ ЕПИЗОД

Магистрати празнуват заслужените годишни премии в известен плевенски ресторант. Масите са отрупани, някои по-млади колежки и колеги вече кършат снага на дансинга.

...Появява се Красьо Черничкия. Маха радостно ръце отдалече, приближава се към масата и тръгва да се прегръща с нашия Съдия. Не среща обаче взаимност. Опитва със следващия - той обаче направо става и напуска масата.

Красьо върви с протегната ръка край масата, но всички се правят, че не го познават.

Един след друг стават и си тръгват.

Масата опустява.

Ресторантът опустява.

По лицето на Красьо се стичат сълзите на жестока обида.

Оркестърът свири сиртаки.

Красьо застава в центъра на дансинга и полека влиза в ритъма на танца.

Играе красиво и самотно.

Като един Зорба Гъркът.

Камерата се изтегля в общ план и на този фон минават надписите.

Първият надпис е, че всяко съвпадение с действителни лица и събития е случайно.