Уважаеми пловдивчани, 

Нашият национален празник – 3 март винаги е бил ден, в който българският народ е изразявал своята почит към знайните и незнайни воини, отдали живота и делата си за българската свобода и обединение. Нашата памет има повече от 1 300 години история, в която премеждията на времената, смяната на епохите и контрастите на събитията, не са могли да ни разрушат нито като народ, нито като държава.

Днес, ние вдигаме високо гордото българско знаме – непленено от никоя армия. Говорим с почит за Левски, Ботев, Раковски, Стамболов, Бенковски, Антим I и десетките генерали, опълченци и мирни граждани, пред които всеки ден имаме повод да свеждаме покорно глава.

Живеем във времена, в които ценностите се отдалечават от изконното право и избор на всеки народ да се нарече миролюбив.

Но ние сме българи, ние имаме памет. Дистанцията на времето ни позволява да погледнем в десетилетията преди 1878-а година, които ни спомнят за Първия план за освобождението на България, Първата българска легия, Тайния централен български комитет, избирането на първия български екзарх, Априлското въстание, за да стигнем до бойното кръщение на българското Опълчение.

Пловдивчани, историята ни е отредила специално място в хрониката за паметта българска. Нека на националния ни празник бъдем горди и достойни наследници на делата на нашите предци.

Да живее България!