©

Комунизмът като манталитет   Тези дни живея като в някакъв филм на ужасите...Особено днес, 7 ноември 2009 година, БНТ избра един отвратителен начин да отбележи 50тата годишнина. Кадри от миналото съживиха най- мъчителните спомени от периода преди 1989 година - Тодор Живков, Ив.Славков, пионерчета, комсомолци - и мъчителен опит да се обясни защо толкова хубаво, толкова прекрасно общество не можа да просъществува и в крайна сметка да се реализира замисъла на Маркс и Енгелс за построяване на обществото на всеобщото благоденствие, в което всеки ще дава от себе си "според способностите си", а ще получава "според потребностите си". Обаче колкото по-малко логични са аргументите, толкова по-истерични са напъните да ни бъде внушено, че - по незнайни причини - истинския комунизъм не се е състоял.За щастие - или за съжалание - все по-малко са хората, които се кълнат, че са "истински комунисти". Бедните хорица... Прости им, Господи, те не знаят какво казват!
      Като казваха - или казват - че са истински комунисти тези хора всъщност се кълняха не в Марксовия комунизъм, а този на социалистите - утописти - Томас Мор, Томазо Кампанела, граф Анри дьо Сен Симон, Шарл Фурие, Робърт Оуен...Т.е. те се кълнат в идеята, за социалната солидарност. Защото сърцевината на Марсковата теория е идеята за пролетарската революция, за диктатурата на пролетариата - т.е. това е теория на радикализма.
 В същото време те усвоиха едно перфидно двуличие, като скриваха зад този израз меркантилност, а не идеализъм и болка за бедните и онеправданите.Днес те най-много съжаляват не толкова за това, че вече всички, които имат финансови възможности имат достъп до благата, а за загубените привилегии, за правото те да бъдат единствено посветени в управлението - т.е. за правото да бъдат уникални...Без да притежават каквито и да било качества да бъдат такива.Защото, въпреки привилегиите единствени те да влизат във ВУЗ, не можаха да създадат стойностна управленческа каста.Тази каста получи теоретично, съветизирано, волунтаристко - ненаучно - образование, непригодно да служи на пазарната икономика и парламентарната демокрация. Нещо повече - за разлика от предишните "стари режими", "старият режим" на комунизма се отличава по своя отвратителен цинизъм и безскруполност.
 Най- пагубни последици имаше комунизмът в областта на  морала и душевността. Той задълбочи някои манталитетни черти на българина, които идваха от вековете. Войнстващия атеизъм например,удари по един безпрецедентен начин битовото, незадълбочено отношение на българите към християнството и днес ние сме повече езически, нежели християнски народ...
  Комунистическо е отношението на българина към държавата...По-възрастните си спомнят какво ни учеха партийните функционери за държавата...Инструмент за подтисничество, който при настъпването на комунизма ще стане излишен. Защо тогава ни е чудно, че "държавнците ни" днес се държат като подтисници? Разказът "Андрешко" на Елин Пелин, христоматийно произведение в обучението по литература, освен като документ на човешката солидарност, може да бъде разчетен и като внушение да се бойкотира държавата и държавността - много удобна за "комунистическото" възпитание теза. При това жива и в наши дни - дори прилагана на практика.
 Комунистическият манталитет живее и поведението на политическите партии. Главното проявление на този манталитет е или отказът от дебат и дискусия, силово налагане на решения, или анархистка истеризация, липсата на предсказуемост, дисциплина и лоялност към обществото и избирателите.
 Липсата на гражданско общество, липсата на гражданско действие също е израз на "синилата" от комунистическото минало.В условията на тоталитарзма хората бяха поставени не само вън от историята, те бяха поставени вън от политиката.Ето защо сега динамиката на глобализиращия се свят оставят назад, нас, българите...Като индивиди ние нямаме опита да действаме адекватно на ситуацията, нямаме изградени и инструментариум, и навици като изберем управляващите, да ги държим под непрекъснат контрол, за да не се оказваме непрекъснато лъгани, мамени и предавани.
  Хората, които живяхме "преди" трудно ще се променяме.Но това, което е особено тревожно, е опитът на "Стария режим" / много ми харесва тази книга, писана в началото на ХІХ в. от Алексис дьо Токвил - тя удивително точно е описала това, което ни се случва/ да зарази младите поколения българи с остарелия прокомунистически и комуноиден манталитет, да им внуши идеи нямащи нищо общо с действителността, в която те ще трябва да живеят, да ги превърне в сиромахомили, лесно манипулируеми и мачкани. Затова демократичната общност в България - притисната в ъгъла, заплашена от маргинализиране - трябва да събере всички налични сили и да разобличи комунистическите митове и митологеми, да отвоюва онова пространство, което беше завоювала - поне в периода 1997-2001 година.