©

Пред все още незакритото радио "Свободна Европа" покойният вече писател Виктор Пасков произнесе фраза, която ме удиви и която бях записала в един бележник.Днес, като слушам и гледам какво се случва в България, все по-често си я припомням. И тук искам да направя нещо като деклерация: не пиша тези редове с никаква скрита умисъл - не искам да печеля евтина популярност, не искам да морализаторствам, не искам да поучавам никого. Пиша тези редове с болка, много болка - дано повече хора ме разберат, че е крайно време да спрем този летеж надолу, към необратимите беди, към гибелта на България.Тази фраза гласеше така:Българският народ се намира в етапа на вторичното подивяване...
 С просто око - не са необходими никакви социологически изследвания - се вижда, че все повече и повече хора са на ръба - живеят с най-необходимото. Качествена или не - купуват най-евтината храна. Лекуват се "в краен случай".Все по-рядко можеш да видиш стилно облечени хора.Българското образование отиде на съвсем примитивно ниво. Да не говорим, че всички са мрачни, унили, потънали в размисли, или по-скоро в сметки.Българите както никога до сега са напълно обезсърчени от ударите, които се стовариха върху него.
 Другият признак на по-страшната от икономическата духовна и морална криза са мащабите на престъпността и начинът, по който българинът се отнася с ближния си. Насилието на родители срещу деца, на деца срещу деца, отвличанията, насилието срещу възрастни вече трябва да стреснат...И тук сигурно ще попитате:Кого да стреснат?Този въпрос може би е най-страшният! Защото наистина ми е трудно да посоча факторите, които би трябвало да се разтревожат, да задействат механизмите на самосъхранението и самоспасението.
  Третият признак на "подивяването" е тотално разградената, атомизирана, българска общност.Някога, в началото на прехода, правехме опити да разговаряме за общото ни живеене, за общите ни цели като нация - приобщаването към Европа, издигане достойнството ни като народ пред другите нации в Европейския съюз.Тези опити понякога прерастваха в яростно противопоставяне на политическо ниво.Сега яростно мълчим - окопали сме се - всеки в своите фиксации и идеи - затворили сме се в пясъчните кули на примитивния егоизъм и индивидуализъм - след като бяхме пребивавали в примитивния колективизъм на комунизма.Никакъв опит за диалог, за вникване в позицията на "другия".Отказваме се дори да мислим дали сами, без другите, можем да постигнем дори собствените си, насъщни  житейски цели.И си правим на инат - гласуваме на инат, не гласуваме - пак на инат...Гласуваме за Бойко, за да не спечели Доган, а не защото Бойко е по-добър от Доган. Не щем Костов - пак на инат...
  И тук ще припомня думи на професор Георги Бакалов: Никога не е късно един народ, една държава да изчезнат!
  Май сме на път, братя и сестри, да изчезнем НА ИНАТ!