©

Уважаеми Господин Кмете, Със съжаление научих, че вестта за моето посещение Ви е наскърбила и Вие сте ме обявили за персона нон грата в управлявания от Вас град. Искрено се надявам, че пловдивчани са достигнали до такава степен на безпроблемно съществуване и живеят така хармонично и охолно, че единственият проблем в живота им е черният парцал, който съм сложил в багажа си. Всъщност аз идвам в Пловдив, за да внеса яснота в така коментирания казус. И да дам някои предложения, които ще ни помогнат да преодолеем недоразуменията. Очевидно това, което вие нарекохте „турски кенеф" е наскърбило Вашите патриотични чувства. Не съм имал точно такава цел, но вече е късно да обяснявам какво съм искал да кажа. По-важното е как да излезем от тази ситуация. Имам чувството, че Вас и Вашите съграждани е обидило най-вече изображението на дупката в тоалетната, която при повече фантазии може да се свърже с т.н.анално отверстие. Несъмнено това отверстие и дупката на тоалетната са свързани в една система. За съжаление, късно се усетих, че в страни, където доминира символно истинската мъжественост, дупката като ентропичен елемент обижда гражданите. Затова имам едно предложение. Открих в Интернет един интересен пловдивски паметник - това, което пловдивчани наричат „Рендето". Разсъждавайки защо с Ваше съгласие е вдигнато „Рендето", а сте против „Дупката" и „Парцала", стигнах до извода, че обяснението е във фалическата същност на пластиката издигната на Вашата улица. Готов съм, ако ми я предоставите, да я демонтирам, пренеса до Брюксел за моя сметка и да я издигна отново на територията на Европарламента. Така европейците ще се досетят, че истинският символ на Българщината трябва за стърчи нагоре - като устремен към небето здрав пенис. Ако на някой не му е ясно, ще закача най-отгоре и Вашия трибагреник. Какъв по-добър символ на Вашата красива страна от един корав пенис или както разбрах, че му викате „хуй". Единственото, което ще си позволя да направя от естетическа гледна точка, е малко да го сплесна.   С уважение Давид Черни