©

Тази сутрин на имейла на кмета на Пловдив Славчо Атанасов бяха получени две електронни писма на художници, които протестират срещу изразеното от него мнение по отношение на изявата на Давид Черни в Пловдив. Едното писмо е изпратено от Здравка Матеева, която живее в Денвър, а другото от Марин Павлов.

Кметът на Пловдив Славчо Атанасов заяви в отговор следното:

„Удивлявам се, че художниците в един глас започват да говорят за Живково време, за булдозери и Москва, за цензура, за накърнена свободна воля. Точно защото става въпрос за свобода на мненията, аз като кмет на Пловдив изказвам своето мнение за присъствието на г-н Черни в Пловдив. Не съм забранил неговата изложба, но не смятам присъствието му тук, още повече с черния креп в ръка, за удачно и редно. Ако той е решил да зачеркне България за втори път, моето виждане не съвпада с неговото. Когато видях родината си изобразена като тоалетна, изпитах истинско унижение. Не мисля, че е имало българин, който да се е чувствал по-различно от мен. Аз не се изживявам като цензор, в каквато роля ме заподозират някои художници. Тук не говорим за оценка на изкуството, а за дълбока обида, нанесена на българите и най-важното, разпозната от тях като такава. Община Пловдив генерира изкуство, не го забранява. Дори в момента тук се случва едно огромно културно събитие, което продължава два месеца и за което общината дава 400 000 лева. Няма случай, в който аз или общината да са се месили в работата на който и да било артист тук. Няма такъв случай. Но когато става дума за човек, наранил толкова дълбоко националното достойнство на България, аз не мога да не реагирам. Модерното изкуство има за цел да провокира обществото, така че, нека художниците и г-н Черни да бъдат широко скроени и да приемат тази провокация от моя страна, а не да извисяват глас за репресии, живковизъм и други подобни несъществуващи отдавна неща. Аз не им се сърдя за тези интерпретации, те имат право на мнение, но има неща, с които компромиси не се правят. Националното достойнство е една от тези сакрални ценности. Независимо какво е отношението на модерното изкуство към нея. С риск модерните артисти да ме намразят, аз не желая г-н Черни да присъства или да участва в официално събитие на територията на Баня „Старинна". Нека ме обвиняват в каквото си пожелаят, това е моят начин да покажа на този художник какво е причинил на българите, показвайки родината им като тоалетно клекало. И за да ме разбере г-н Черни най-правилно, аз ще му изпратя като подарък едно национално българско знаме, за да го пипне и да усети в ръцете си какво е на допир националното достойнство. Ще му подаря и едно руло тоалетна хартия, за да помисли още на тема чистота на съзнанието.