©

... В средата на декември 1962-ра ( не помня точната дата ) Хрушчов посети изложба на съвременно изкуство в Московския Манеж. Насъскан ( според слуховете - от Иличев, който тогава беше глава на идеологическата комисия на ЦК ), разяреният вожд, велик специалист ( разбира се от само себе си ) по въпросите на живописта и изящните изкуства изобщо, та той летял по коридорите на изложбата и ( пак според слуховете ) крещял: „ Посерковци! За кого работите ? Чий хляб ядете ? Педерасти ! За чий сте го намацали всичкото това, мазачи такива ? " Тропал с крак, лицето му се наливало с черна кръв, и пръскал слюнка на два метра околовръст ( тогава и по този повод се роди известният анекдот, в който озверелият Никита - кукурузчик, загледал се в някакво уродливо изображение в рамка, реве като недоклан: „ А какъв е тоя гъз с уши ?! - на което му се отговаря с трепет: „Това е огледало, Никита Сергеевич."
Всички без изключение средства за масова комуникация моментално се нахвърлиха да плюят абстракционизма в изкуството, сякаш последните десет години специално са се подготвяли, трупали са материали само това и са чакали, да им разрешат, най - накрая, да се изкажат по тази жизненоважна тема.
И това беше само началото. На 17-ти декември в Домприема на Ленинските хълмове се състоя среща на ръководителите на Комунистическата партия и Съветското правителство с дейци на литературата и изкуството. Брежнев, Воронов, Кириленко, Козлов, Косигин, Микоян, Полянский, Суслов, Хрушчов и други от най - маститите държавни литературоведи, заедно с народни изкуствоведи, се събраха на едно място, за да „ изкажат своите забележки и пожелания по въпросите на литературата и изкуството."
Съображеният бяха изказани. Пресата вече не ревеше, тя буквално виеше: „НЕ МОЖЕ ДА ИМА КОМПРОМИСИ", „ОТГОВОРНОСТТА НА ХУДОЖНИКА", „СВЕТЛИНАТА НА ЯСНОТАТА", „ОКРИЛЯЩА ГРИЖА", „ИЗКУСТВО И ЛЪЖЕ - ИЗКУСТВО", „ЗАЕДНО С НАРОДА", „НАШИТЕ СИЛА И ОРЪЖИЕ", „ИМА ТАКАВА ПАРТИЯ, ИМА ТАКОВА ИЗКУСТВО", „ПО - ЛЕНИНСКИ", „ЧУЖДИ ГЛАСОВЕ"...
Все едно се пукна завехнал гноен цирей. Гной и мръсна кръв заливаха страниците на вестниците. Всички онези, които през последните години на „разведряването" бяха попритихнали ( както ни се струваше ), бяха свили платна, ослушвайки се изплашено в очакване на немислимото, невъзможното, невероятното - на възмездие за миналото, всички тези злодеи, породени от сталинщината и беровщината, с ръце до лактите в кръвта на невинните жертви, всички тези скрити и открити доносници, идеологически хамелеони и лицемерни доброжелатели, всички те отведнъж изскочиха из своите укрития, всички се оказаха отведнъж енергични, ловки, умели хиени на перото, алигатори на пишущата машина. МОЖЕ!
Но това все още не беше всичко. На 7-ми март 1963-та в Кремъл „обменът на мнения по въпросите на литературата и изкуствата" продължи. Към познавачите на изящните изкуства се присъединиха Подгорни, Гришин, Мазуров. Обменът на мнения трая два дни. Воплите на пресата още повече се усилиха, макар да изглеждаше, че няма накъде повече да се усилват. „ВЕЛИЧИЕТО НА ИСТИНСКОТО ИЗКУСТВО", „ПО - ЛЕНИНСКИ !" ( същото като преди, но сега с удивителна ), „ФИЛОСОФИЯТА НА ЗАПАДНОТО ИЗКУСТВО - ПУСТОТА, РАЗЛОЖЕНИЕ, СМЪРТ", „ВИСОКА ИДЕЙНОСТ И ХУДОЖЕСТВЕНО МАЙСТОРСТВО - ВЕЛИКА СИЛА НА СЪВЕТСКИТЕ ЛИТЕРАТУРА И ИЗКУСТВО", „НЯМА ‘ТРЕТА' ИДЕОЛОГИЯ", „ДА ТВОРИМ В ИМЕТО НА КОМУНИЗМА", „ДА ПРОСЛАВЯМЕ, ВЪЗПЯВАМЕ, ВЪЗПИТАВАМЕ ГЕРОИЗМА". „СЛЕДВАЙ КУРСА !" ( числото на възклицателните знаци определно нараства ), „ТЪРСЕНИЯ В ПОЕЗИЯТА, ИСТИННИ И ФАЛШИВИ", „ДА ГЛЕДАМЕ НАПРЕД"...

Месец по-късно и Тодор Живков държи реч, в която заклеймява вредния абстракционизъм:

Реч на Т. Живков пред дейци на културата, 15 април 1963 г.
"...Друг въпрос, който нас ни тревожи, това е въпросът за някои прояви на буржоазното влияние в областта на литературата и изкуството... На Запад абстракционизмът е нанесъл истинско опустошение... Не, това не е никакво изкуство, това е чиста безсмислица, това е израждане... Нито един художник не бива да забравя, че само творби, наситени с високи революционни идеи и с голяма художествена сила, могат да достигнат до душата и сърцето на човека. Най-висш дълг на нашите художници е да посветят своя талант на народа, да служат със своето изкуство на великата битка за комунизъм, вдъхновено и ярко да отразяват красотата и величието на нашата епоха, подвига на строителя на социализма и комунизма..."