 © |
Г л а в а с е д м а РОДСТВО Родство по права и по съребрена линия Чл. 74. (1) Родство по права линия е връзка- та между две лица, от които едното произхожда пряко или непряко от другото. (2) Родство по съребрена линия е връзката между две лица, които имат общ родоначал- ник, без едното да произхожда от другото. Степени на родство Чл. 75. (1) Между двама роднини по права линия има толкова степени, колкото са поколе- нията. (2) Между двама роднини по съребрена ли- ния има толкова степени, колкото са поколени- ята от единия от тях до общия родоначалник и от последния до другия роднина. Сватовство Чл. 76. (1) Роднините на единия съпруг са роднини по сватовство както на другия съпруг, така и на неговите роднини. (2) В линията и в степента, в които едно лице е роднина на единия съпруг, то е роднина по сватовство на другия съпруг. (3) Степента на родството по сватовство меж- ду роднините на единия съпруг и роднините на другия съпруг се определя, като се съберат степе- ните на родство между единия съпруг и неговите роднини и другия съпруг и неговите роднини. (4) Съпругите на двама братя или съпрузите на две сестри са роднини по сватовство от втора степен. (5) Родството по сватовство има правно зна- чение само в предвидените от закона случаи. (6) Родството по сватовство се прекратява с прекратяването на брака. Г л а в а о с м а ОСИНОВЯВАНЕ Раздел I Условия за осиновяване Осиновяван
Чл. 71. Иск за установяване на произход не Чл. 77.(1) Може да бъде осиновено само
може да се предяви и припознаване не може да се извърши, докато не бъде оборен по исков ред лице, което при подаване на молбата за осино- вяване не е навършило осемнадесет години. (2) Близнаци се осиновяват заедно. По из- ключение те могат да бъдат осиновявани по- отделно, ако в продължение на 6 месеца от вписването в регистъра по чл. 83 не са могли да бъдат осиновени заедно и ако интересите им налагат това. (3) Братя и сестри се осиновяват заедно, ако имат емоционална връзка помежду си. Осиновяващ Чл. 78. Може да осиновява дееспособно лице, което не е лишено от родителски права. Разлика във възрастта Чл. 79.Осиновяващият трябва да е най-мал- ко с петнадесет години по-възрастен от осино- вявания. Разлика във възрастта не се изисква, когато съпруг осиновява рожденото дете на своя съпруг. Когато осиновяването се извърш- ва едновременно или последователно от два- ма съпрузи и за единия от тях разликата във възрастта е налице, не се изисква такава раз- лика за другия съпруг. Забрана за осиновяване между роднини Чл. 80. (1) Не се допуска осиновяване меж- ду роднини по права линия и между братя и сестри. (2) Дядото и бабата или единият от тях мо- гат да осиновят свой внук, когато той е роден извън брак или когато родителите или единият от тях е починал. Съдът изслушва и другите дядо и баба на осиновявания. (3) При искане за осиновяване на внук от дядото и бабата и по майчина, и по бащина линия съдът решава въпроса с оглед интересите на детето. Забрана за осиновяване от две лица Чл. 81. (1) Никой не може да бъде осиновен от две лица, освен ако те са съпрузи. (2) Никой не може да бъде осиновен втори път, докато не е прекратено съществуващото осиновяване. (3) Забраните по ал. 1 и 2 не се прилагат по отношение на съпруга на осиновителя. Допълнително условие за пълно осиновяване Чл. 82. (1) Пълно осиновяване се допуска, когато: 1. осиновяваният е вписан в регистъра по чл. 83, и 2. осиновяващият е вписан в регистъра по чл. 85. (2) Алинея 1 не се прилага, когато съпруг осиновява дете на своя съпруг, при осиновяване на внук от дядо и баба или от единия от тях, както и при осиновяване от роднина по съреб- рена линия от трета степен. (3) Изискването за вписване в регистъра на осиновяващи по чл. 85 не се прилага при осино- вяване от настойник или попечител или от се- мейство на роднини или близки, при които де- тето е настанено по съдебен ред съгласно Зако- на за закрила на детето. (4) Лицата по ал. 3 се проучват от дирек- ция Социално подпомагане по постоянния им адрес. Регистри на деца за пълно осиновяване Чл. 83. (1) Агенцията за социално подпома- гане поддържа Национална електронна инфор- мационна система за децата, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно оси- новяване. (2) Регионалните дирекции за социално под- помагане водят регистри на деца, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване. (3) Обстоятелствата от значение за осино- вяването, редът за воденето и съхраняването на регистрите се определят с наредба на министъ- ра на труда и социалната политика. Вписване в регионалните регистри на деца за пълно осиновяване Чл. 84. (1) За дете, настанено по администра- тивен ред съгласно Закона за закрила на детето, чиито родители са неизвестни или са дали съг- ласие за пълно осиновяване, дирекция Социал- но подпомагане по настоящия адрес на детето уведомява писмено в 7-дневен срок от настаня- ването регионалната дирекция за социално под- помагане за вписването му в регистъра. (2) Когато детето е настанено в специализи- рана институция по административен ред съг- ласно Закона за закрила на детето и родителят без основателна причина не е поискал прекратя- ване на настаняването или промяна на мярката за закрила, дирекция Социално подпомагане по настоящия адрес на детето уведомява писме- но в 7-дневен срок от изтичане на срока по чл. 93, ал. 2, изречение първо регионалната дирекция за социално подпомагане за вписването му в регистъра. Към уведомлението се прилага ко- пие от искането за настаняване по съдебен ред по чл. 27, ал. 2 от Закона за закрила на детето. (3) Дете, чиито родители са починали, ли- шени от родителски права или поставени под пълно запрещение, може да бъде вписано в регистъра по молба на настойника или попечи- теля до директора на регионалната дирекция за социално подпомагане. Директорът изисква становище за интереса на детето от дирекция Социално подпомагане и от органа по нас- тойничеството и по попечителството. (4) Поставеният под попечителство може да поиска да бъде вписан в регистъра по реда на ал. 3. (5) Вписване на дете в регистъра може да се извърши и въз основа на молба на родителите, подадена чрез дирекция Социално подпомага- не, ако вписването е в интерес на детето. (6) Вписването, както и отказът от вписване в регистъра, се извършва със заповед на дирек- тора на регионалната дирекция за социално подпомагане, която подлежи на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Национален регистър на осиновяващи за пълно осиновяване Чл. 85. Агенцията за социално подпомагане води Национален регистър на лицата, които желаят да осиновят дете при условията на пъл- но осиновяване. Вписването в регистъра се из- вършва от регионалните дирекции за социално подпомагане съгласно наредбата по чл. 83, ал. 3. Разрешение за вписване в Националния регистър на осиновяващи за пълно осиновяване Чл. 86. (1) Лице, което желае да осинови дете при условията на пълно осиновяване, подава заявление до дирекция Социално подпомага- не по постоянния си адрес за разрешение за вписване в регистъра. (2) Дирекция Социално подпомагане из- вършва социално проучване за годността на лицето да осинови дете. (3) Лице, получило разрешение от дирекция Социално подпомагане, се вписва в регистъ- ра служебно. (4) Отказът за разрешение може да се ос- порва по реда на Административнопроцесуал- ния кодекс. (5) Разрешението се издава за срок две го- дини. (6) Условията и редът за извършване на со- циалното проучване, за издаване и отнемане на разрешението за вписване в регистъра се опре- делят с наредбата по чл. 83, ал. 3. Отбелязвания и заличавания в регистъра Чл. 87. (1) Лицето, което желае да осинови дете, е длъжно да информира дирекция Соци- ално подпомагане при промяна на обстоятел- ства от значение за издаване на разрешението. (2) Изменението на обстоятелствата се от- белязва в регистъра. Отнемане на разреше- нието се извършва при съществена промяна на обстоятелствата след ново социално про- учване. (3) Отнемането на разрешението подлежи на оспорване по реда на Административнопроце- суалния кодекс. (4) Отбелязването и заличаването се извър- шват със заповед на директора на регионална- та дирекция за социално подпомагане. Защита на личните данни Чл. 88. Агенцията за социално подпомагане предприема мерки за защита на личните данни във водените регистри.
Раздел II Допускане на осиновяване Съгласие за осиновяване Чл. 89. (1) За извършване на осиновяването е необходимо съгласието на: 1. осиновяващия; 2. родителите на осиновявания; 3. съпрузите на осиновяващия и на осино- вявания; 4. осиновявания, ако е навършил четирина- десет години. (2) Съгласието на майката може да бъде дадено най-рано 30 дни след раждането. (3) Родителите на осиновявания дават съг- ласие и в случаите, когато са непълнолетни. (4) Съгласието на лицата по ал. 1, т. 2 и 3 не се изисква, ако са малолетни или поставени под запрещение. (5) При пълно осиновяване дирекция Со- циално подпомагане разяснява на лицата по ал. 1 последиците от допускане на осиновява- нето, преди да изразят съгласие. При непълно осиновяване разяснение се дава от съда. (6) Лицата по ал. 1 представят декларация с нотариална заверка на подписа, че даденото от тях съгласие не е обвързано с материална облага. Мнение за осиновяване Чл. 90. (1) Осиновяваният, ако не е навър- шил четиринадесет години, се изслушва от съда съгласно Закона за закрила на детето. (2) Мнение за осиновяването дават: 1. настойникът или попечителят; 2. родителите, ако са малолетни, поставени под ограничено запрещение или лишени от родителски права; 3. съпрузите на осиновяващия и на осино- вявания, ако са поставени под ограничено зап- рещение. Форма на съгласието и на мнението Чл. 91. (1) Съгласието по чл. 89 и мнени- ето на лицата по чл. 90 могат да бъдат дадени пред съда лично, с декларация с нотариална заверка на подписа или чрез особен пълно- мощник. Съдът може да призове и изслуша лично някои от тези лица, когато намери това за необходимо. (2) Осиновяваният дава съгласието си лич- но пред съда. (3) При пълно осиновяване, когато родите- лят дава мнението си лично, той и осиновява- щият се изслушват в отделни заседания, освен в случаите по чл. 82, ал. 2. Оттегляне на предварително дадено съгласие Чл. 92. Родителят може да оттегли пред- варително даденото си съгласие за пълно оси- новяване със заявление с нотариална заверка на подписа до започване на производството по осиновяване пред съда. Заявлението се подава до дирекция Социално подполагане с копие до регионалната дирекция за социал- но подпомагане. Осиновяване без съгласие на родителя Чл. 93. (1) Осиновяване без съгласие на ро- дителя се допуска, когато той трайно не пола- га грижи за детето и не дава издръжка или го отглежда и възпитава по вреден за развитието му начин.
(2) Осиновяване без съгласие на родителя се допуска и когато детето е настанено в специ- ализирана институция и родителят в срок до 6 месеца от датата на настаняването по админис- тративен ред съгласно Закона за закрила на детето без основателна причина не е поискал прекратяване на настаняването или промяна на мярката и връщане на детето или настаняване- то му в семейство на роднини или близки по реда на Закона за закрила на детето. Искането може да бъде направено и в производството за настаняване по съдебен ред, образувано съглас- но Закона за закрила на детето. (3) В случаите по ал. 1 родителят се призо- вава, за да бъде изслушан от съда.
Съвет по осиновяване Чл. 94.(1) Към регионалната дирекция за социално подпомагане се създава Съвет по оси- новяване. (2) Председател на Съвета по осиновяване е директорът на регионалната дирекция за соци- ално подпомагане. Членове на съвета са: юрист, определен от областния управител, лекар, опре- делен от директора на регионалния център по здравеопазване, педагог, определен от начални- ка на регионалния инспекторат по образование, психолог, определен от директора на дирекция Социално подпомагане по настоящия адрес на детето, както и ръководителят на специализи- раната институция, в която е настанено детето. (3) Органите по ал. 2 определят и постоянни заместници на членовете на съвета. (4) Съветът заседава ежеседмично. (5) Решенията на съвета се приемат с явно гласуване и с мнозинство не по-малко от две трети от състава. (6) Министърът на труда и социалната по- литика издава правилник за дейността на съве- та по ал. 1 съгласувано с министъра на здраве- опазването, министъра на образованието и на- уката и министъра на правосъдието. (7) За участието си във всяко заседание на Съвета по осиновяване председателят и чле- новете получават възнаграждение в размер, определен от министъра на труда и социална- та политика. Определяне на осиновяващ за пълно осиновя- ване Чл. 95. (1) В срок един месец от вписването на детето в регистъра Съветът по осиновяване определя за него подходящи осиновяващи съ- образно поредността на вписване на осиновя- ващите в регистъра, изразените от тях предпо- читания, както и обстоятелствата от значение за интереса на детето. (2) Извън случаите по ал. 1, Съветът по оси- новяване може да определи за подходящ осино- вяващ за детето лице, което осъществява прием- на грижа като приемно семейство, ако е вписано в регистъра по чл. 85 и е полагало грижи за де- тето не по-малко от една година от настаняване- то му за отглеждане в семейството.
(3) Регионалната дирекция за социално под- помагане уведомява писмено първия подходящ осиновяващ за решението по ал. 1 и му предос- тавя данните за детето. Дирекция Социално подпомагане по настоящия адрес на детето оказва съдействие за осъществяване на личен контакт. (4) В случаите по ал. 2 регионалната дирек- ция за социално подпомагане уведомява пис- мено осиновяващия. (5) В срок един месец от получаването на уведомлението осиновяващият може да пода- де молба за осиновяване до съда чрез регио- налната дирекция за социално подпомагане. Дирекцията изпраща молбата за осиновяване заедно с преписката в тридневен срок от по- лучаването є. (6) В случай че уведоменият осиновяващ писмено откаже предложението или не пода- де молба в срока по ал. 5, регионалната ди- рекция за социално подпомагане в 14-дневен срок уведомява следващия подходящ оси- новяващ. (7) Отказът или неподаването на молба в срока по ал. 5 се отбелязва в Националния ре- гистър на осиновяващи за пълно осиновяване. Подсъдност Чл. 96. (1) Молбата за пълно осиновяване се подава от осиновяващия чрез регионалната дирекция за социално подпомагане, чийто Съ- вет по осиновяване е определил осиновяващия, до окръжния съд по местонахождението на ре- гионалната дирекция. (2) Молбата за пълно осиновяване по чл. 82, ал. 2 и 3 може да се подаде от осиновяващия, от родителите на осиновявания, както и от осино- вявания, ако е навършил четиринадесет годи- ни, чрез съответната регионална дирекция за социално подпомагане до окръжния съд по постоянния адрес на молителя. (3) Молбата за непълно осиновяване се по- дава от осиновяващия до окръжния съд по пос- тоянния адрес на молителя. Решение по искането за осиновяване Чл. 97.(1) Окръжният съд разглежда мол- бата за осиновяване в открито заседание при закрити врата в 14-дневен срок от постъпване- то є. При пълно осиновяване съдът изслушва доклада на дирекция Социално подпомагане и събира доказателства по реда на Граждан- ския процесуален кодекс. Съдът изслушва зак- лючението на прокурора и се произнася с моти- вирано решение. (2) Осиновяването се допуска, ако е в инте- рес на осиновявания. (3) Решението се обявява в съдебното засе- дание и след влизането му в сила се изпраща служебно на общината по постоянния адрес на осиновителя, както и на Агенцията за социално подпомагане, а когато осиновителят е чужде- нецна Столичната община и на Министерст- вото на правосъдието.
Обжалване на решението Чл. 98. (1) Решението по чл. 97, ал. 1 може да се обжалва от осиновяващия, родителите на осиновявания, освен в случаите по чл. 93, ал. 2, от осиновявания и от прокурора пред апелатив- ния съд в 14-дневен срок от съобщаване на ре- шението. Когато осиновяваният е навършил четиринадесет години, той може да обжалва решението лично. (2) В 14-дневен срок от постъпване на жал- бата съдът в открито заседание при закрити врата се произнася с решение, което е окон- чателно. Приложно поле на уредбата Чл. 99. Разпоредбите на чл. 7798 се прила- гат и при осиновяване на дете с обичайно мес- топребиваване в Република България, както и при осиновяване от чужденец с обичайно мес- топребиваване в Република България. Раздел III Действие на осиновяването Видове осиновяване Чл. 100. (1) Осиновяването може да бъде пълно или непълно. (2) Осиновяването е пълно: 1. когато осиновяваният е дете на неизвест- ни родители; 2. когато родителите са дали предварително съгласие за пълно осиновяване; 3. в случая по чл. 93, ал. 2. (3) В останалите случаи осиновяването може да бъде пълно или непълно. Видът се определя от лицата, чието съгласие се изисква по чл. 89. Пълно осиновяване Чл. 101. (1) При пълно осиновяване между осиновения и неговите низходящи, от една стра- на, и осиновителя и неговите родниниот дру- га, възникват права и задължения като между роднини по произход, а правата и задължения- та между осиновения и неговите низходящи с роднините им по произход се прекратяват. Пречките за сключване на брак поради родство по чл. 7, ал. 2, т. 1 и 2 не отпадат. (2) Съдът постановява да се състави нов акт за раждане, в който осиновителят се вписва като родител. Актът се съставя от длъжностното лице по гражданското състояние в общината, кмет- ството или района по постоянния адрес на оси- новителя, а когато осиновителите са двамапо адреса, посочен в съдебното решение.
Непълно осиновяване Чл. 102. (1) При непълно осиновяване въз- никват права и задължения като между род- нини по произход само между осиновения и неговите низходящи, от една страна, и осино- вителяот друга, а правата и задълженията между осиновения и неговите низходящи с род- нините им по произход се запазват. Родител- ските права и задължения преминават върху осиновителя. (2) Рождените родители дължат издръжка, ако осиновителят е в невъзможност да я дава. Рождените родители не наследяват осиновения. Осиновяване от съпруг на родител Чл. 103. (1) При осиновяване на дете от съп- руг на родител правата и задълженията между този родител и неговите роднини, от една стра- на, и осиновения и неговите низходящи, от дру- га, се запазват. (2) В случая по ал. 1 в съществуващия акт за раждане на детето, наред с данните за рожде- ния родител, с когото отношенията се запазват, се вписват и данните на осиновителя. Наблюдение след осиновяването Чл. 104. В продължение на две години от пълното осиновяване дирекция Социално под- помагане по настоящия адрес на осиновителя наблюдава отглеждането на детето и зачитане- то на неговите права и законни интереси. Право на информация Чл. 105. Осиновителите имат право да полу- чат информация за произхода на детето от ди- рекция Социално подпомагане, ако важни причини налагат това. При наличие на важни причини това право има и навършилият шест- надесет години. Раздел IV Прекратяване на осиновяването Основания за прекратяване Чл. 106. (1) Осиновяването се прекратява от окръжния съд при: 1. унищожаемост поради нарушение на чл. 77, ал. 1, чл. 78, чл. 79, чл. 80, ал. 1 и ал. 2, изрече- ние първо, чл. 81, чл. 82, ал. 1, т. 1, чл. 89, ал. 1, т. 1, 2 и 4 и ал. 2 и 3; 2. тежко провинение от едната страна или при наличие на други обстоятелства, които дълбоко разстройват отношенията между оси- новителя и осиновения. (2) Иск за унищожаване на осиновяването поради нарушение на чл. 89, ал. 1, т. 1, 2 и 4 и ал. 3 може да се предяви от лицето, което не е дало съгласие, в едногодишен срок, който тече за осиновителя и за всеки от родителите на осиновения от узнаването на осиновяване- то. За осиновения срокът тече от навършва- нето на пълнолетие или от узнаването на осиновяването, ако то е станало по-късно. Съ- щото правило се прилага и за лицето, чието съгласие е дадено в резултат на грешка, измама или заплашване, както и при нару- шение на чл. 89, ал. 2. (3) Иск за унищожаване на осиновяването поради нарушение на чл. 82, ал. 1, т. 1 може да се предяви от осиновителя, осиновения и всеки от родителите на осиновения в едногодишен срок от допускане на осиновяването.
(4) В останалите случаи на унищожаемост прекратяване могат да поискат осиновителят, осиновеният и всеки от родителите на осино- вения до навършване на пълнолетие на оси- новения. (5) В случаите по ал. 1, т. 2 прекратяване на осиновяването могат да поискат осиновителят и осиновеният. (6) Прокурорът има право да поиска прек- ратяване на осиновяването в сроковете по ал. 3 и 4, ако е засегнат обществен интерес. (7) Дирекция Социално подпомагане има право да поиска прекратяване на осиновяването в сроковете по ал. 3 и 4, но не по-късно от навър- шване на пълнолетие от осиновения, ако осино- вяването противоречи на неговия интерес. (8) Осиновяването може да бъде прекрате- но от районния съд по взаимно съгласие на осиновителя и осиновения, когато двамата са дееспособни. Прекратяване на осиновяването при смърт Чл. 107. (1) При пълно осиновяване съдът може да прекрати осиновяването по искане на осиновения, на неговите родители, на настой- ника, на попечителя или на дирекция Социал- но подпомагане, когато единственият или и двамата осиновители са починали, осиновени- ят не е навършил пълнолетие и това се налага от неговите интереси. (2) При непълно осиновяване, ако осино- вителят почине, както и ако осиновеният по- чине, без да остави низходящи, осиновяване- то се прекратява, но преживелият наследява починалия. Продължаване на делото за прекратяване на осиновяването Чл. 108. Когато смъртта на осиновителя или на осиновения настъпи в течение на процеса за прекратяване на осиновяването по чл. 106, ал. 1, делото може да бъде продължено от наследни- ците на ищеца. В случай че съдът уважи иска, виновният преживял осиновител или осиновен не наследява починалия. Действие на прекратяването Чл. 109. Действието на осиновяването пре- става с прекратяването му. Раздел V Особени правила при международно осиновяване Осиновяван Чл. 110. (1) Дете с обичайно местопребива- ване в Република България може да бъде оси- новено от лице с обичайно местопребиваване в чужбина, когато са изчерпани възможностите за осиновяването му в страната и то е вписано в регистъра по чл. 113, ал. 1, т. 1, освен в случа- ите по чл. 82, ал. 2. (2) Осиновяването на дете български граж- данин с обичайно местопребиваване в друга държава се осъществява при спазване на изиск- ванията на законодателството на тази държава. Осиновяващ Чл. 111. (1) Лице с обичайно местопребива- ване в чужбина може да осинови дете с обичай- но местопребиваване в Република България, ако е вписан в регистъра по чл. 113, ал. 1, т. 2, освен в случаите по чл. 82, ал. 2. (2) Лице по ал. 1 не може да осиновява дете с обичайно местопребиваване в Република Бъл- гария, ако има обичайно местопребиваване в държава, която няма да признае решението на българския съд за осиновяване. Правомощия на министъра на правосъдието Чл. 112. (1) Министерството на правосъди- ето осъществява функциите на централен ор- ган, предвидени в Конвенцията за защита на децата и сътрудничество в областта на между- народното осиновяване, съставена в Хага на 29 май 1993 г. (ратифицирана със законДВ, бр. 16 от 2002 г.) (ДВ, бр. 78 от 2002 г.), наричана по- нататък Хагска конвенция. (2) Министърът на правосъдието: 1. осъществява дейността по международни- те осиновявания; 2. упражнява контрол върху дейността на акредитираните организации за посредничест- во при международните осиновявания; 3. издава наредба за реда и условията за во- дене на регистрите на международните осино- вявания. (3) Когато осиновяването на дете с обичайно местопребиваване в Република България е из- вършено в съответствие с Хагската конвенция, министърът на правосъдието удостоверява това. (4) Министърът на правосъдието изразява становище в случаите по чл. 110, ал. 2, когато законодателството на държавата, където е оби- чайното местопребиваване на детето, изисква произнасяне от страна на българския центра- лен орган по международно осиновяване. (5) Когато в срок две години от допускането на осиновяването бъдат констатирани наруше- ния на правата и законните интереси на осино- вения, министърът на правосъдието уведомява компетентните органи на държавата по обичай- ното местопребиваване на осиновителя. (6) Когато в регистъра няма вписани подхо- дящи осиновяващи, Съветът по международно осиновяване не може да определи подходящи осиновяващи от вписаните лица или определе- ните осиновяващи са отказали да осиновят дете със здравословен проблем, специални нужди или на възраст над седем години, министърът на правосъдието предприема мерките, определе- ни в наредбата по чл. 113, ал. 4.
Регистри при международно осиновяване Чл. 113. (1) Министерството на правосъди- ето води: 1. регистър на децата, които могат да бъдат осиновени от лица с обичайно местопребиваване в чужбина при условията на пълно осиновяване; 2. регистър на осиновяващи с обичайно мес- топребиваване в чужбина, които желаят да осиновят дете с обичайно местопребиваване в Република България при условията на пъл- но осиновяване; 3. регистър на осиновяващи с постоянно местопребиваване в Република България, кои- то желаят да осиновят дете с обичайно место- пребиваване в чужбина; 4. публичен регистър на акредитираните организации за посредничество при междуна- родно осиновяване. (2) Съветът по осиновяване по чл. 94 уведо- мява Съвета по международно осиновяване за вписване на дете в регистъра на децата, ако в 6- месечен срок от вписването му в регионалния регистър за него са определени по реда на чл. 95 не по-малко от трима осиновяващи и нито един от тях не е подал молба за осиновяването му или когато въпреки положените усилия не е възмож- но да бъде определен подходящ осиновяващ. (3) Вписването на детето в регистъра по ал. 1, т. 1 се отбелязва в регионалния регистър и това не е пречка съответният съвет по осиновяване да определи подходящ осиновяващ. (4) Съдържанието и редът за воденето на регистрите по ал. 1 се определят с наредба на министъра на правосъдието. Съвет по международно осиновяване Чл. 114. (1) При Министерството на правосъ- дието се създава Съвет по международно осино- вяване, който се състои от председателзамес- тник-министър на правосъдието, и членовепо един представител на Министерството на пра- восъдието, Министерството на здравеопазване- то, Министерството на образованието и наука- та, Министерството на труда и социалната поли- тика, Министерството на външните работи и на Държавната агенция за закрила на детето. (2) Председателят и всеки от членовете имат по един заместник. (3) Съветът заседава не по-малко от три пъти месечно. (4) Решенията на съвета се приемат с явно гласуване и с мнозинство не по-малко от две трети от състава. (5) Министърът на правосъдието опреде- ля поименния състав по ал. 1 и 2 на съвета по предложение на ръководителите на съответ- ните ведомства и издава правилник за дей- ността му. (6) За участието си във всяко заседание на Съвета по международно осиновяване пред- седателят и членовете получават възнаграж- дение в размер, определен от министъра на правосъдието.
(7) В срок 60 дни от вписването на децата в регистъра Съветът по международно осиновя- ване разглежда кандидатурите за определяне на подходящ осиновяващ при спазване на посо- чените в чл. 95, ал. 1 критерии. (8) За определяне на осиновяващ съветът обсъжда всички подходящи кандидатури. Компетентност на Съвета по международно осиновяване Чл. 115. Съветът по международно осино- вяване: 1. прави предложение до министъра на пра- восъдието за определяне на подходящ осино- вяващ; 2. изразява мнение пред министъра на пра- восъдието относно молбите на лица с обичайно местопребиваване в Република България за осиновяване на дете с обичайно местопребива- ване в чужбина; 3. прави предложение до министъра на пра- восъдието за издаване на разрешение по чл. 121; 4. изразява становища и дава препоръки на министъра на правосъдието във връзка с меж- дународните осиновявания; 5. прави предложение до министъра на пра- восъдието за отнемане на разрешението на ак- редитирана организация. Посредничество при международно осиновяване Чл. 116.(1) Посредничество при междуна- родно осиновяване може да извършва юриди- ческо лице с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, наричано по- нататък акредитирана организация, вписано в Централния регистър по чл. 45, ал. 1 от Зако- на за юридическите лица с нестопанска цел и получило разрешение за това от министъра на правосъдието. (2) Чуждестранно юридическо лице с несто- панска цел, получило акредитация за посред- ничество в областта на международните осино- вявания от чуждестранен орган, може да упраж- нява дейността си в Република България само чрез клон, получил разрешение от министъра на правосъдието за извършване на посредни- ческа дейност със съответната държава. (3) Министърът на правосъдието определя с наредба условията и реда за издаване и отнемане на разрешение и за дейността на акредитираните организации, включително за прекратяването є. Съгласие на министъра на правосъдието Чл. 117. (1) Министърът на правосъдието дава съгласие за осиновяване на дете с обичай- но местопребиваване в Република България от осиновяващия, предложен от Съвета по между- народно осиновяване. (2) Министърът на правосъдието отказва да даде съгласие при: 1. установяване на обстоятелства, които не са в интерес на детето;
2. допуснати съществени нарушения в про- цедурата по осиновяването. (3) В случаите по ал. 2 Съветът по междуна- родно осиновяване прави ново предложение. (4) За даване на съгласие за осиновяване се заплаща такса в размер, определен в тарифа на Министерския съвет. Производство по молба за международно осиновяване
(3) Съпругът на родителя е длъжен да съ- действа на родителя при изпълнение на негови- те задължения. Упражняване на родителските права и задължения Чл. 123. (1) Родителските права и задълже- ния се упражняват в интерес на детето от два- мата родители заедно и поотделно. Когато ро- дителят е действал сам, той е длъжен да уведо-
Чл. 118.
(1) Когато е дадено съгласие по
ми другия родител.
чл. 117, Министерството на правосъдието из- праща молбата за осиновяване в Софийския град- ски съд. Делото се разглежда по реда на чл. 97. (2) Решението по ал. 1 може да се обжалва от осиновяващия, родителите на осиновявания, освен в случаите по чл. 93, ал. 2, от осиновява- ния и от прокурора пред Софийския апелати- вен съд в 14-дневен срок от съобщаването на решението. Когато осиновяваният е навършил четиринадесет години, той може да обжалва решението лично. Делото се решава в срока и по реда на чл. 98, ал. 2. Прекратяване на международно осиновяване Чл. 119. (1) Министърът на правосъдието има право да поиска прекратяване на осиновя- ването в случаите, когато са налице основани- ята и в сроковете по чл. 106, ал. 1 и 7. (2) Министърът на правосъдието предявява иск за прекратяване на осиновяването, когато решението на българския съд за допускането му не бъде признато в приемащата държава. Защита на данните Чл. 120. Министърът на правосъдието пред- приема необходимите мерки за защита на лич- ните данни. Разрешение за посредничество Чл. 121. (1) За издаване на разрешение за посредничество при международно осиновява- не се подава заявление до министъра на право- съдието. (2) Разрешението се издава за срок 5 години. (3) За разглеждане на заявление за издаване на разрешение се заплаща такса в размер, опре- делен с тарифа на Министерския съвет. (4) Отнемането на разрешението се извърш- ва по мотивирано предложение на Съвета по международно осиновяване. Г л а в а д е в е т а ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ РОДИТЕЛИ И ДЕЦА Родителски права и задължения Чл. 122. (1) Носител на родителски права и задължения по отношение на ненавършилите пълнолетие деца е всеки родител. (2) Родителите имат равни права и задълже- ния, независимо дали са в брак.
(2) Упражняването на родителските права и задължения се извършва по общо съгласие на родителите. При разногласие те могат да се обър- нат към медиатор или да предявят иск пред ра- йонния съд по настоящия адрес на детето, който решава спора след изслушване на родителите, а при необходимости на детето. Решението на съда може да се обжалва по общия ред. Права и задължения на детето Чл. 124. (1) Детето има право да бъде от- глеждано и възпитавано по начин, който да оси- гурява неговото нормално физическо, умстве- но, нравствено и социално развитие. (2) Детето има право на лични отношения с родителите си, освен ако съд е постановил друго. (3) При разногласие между родител и дете то може лично да се обърне към дирекция Соци- ално подпомагане за съдействие. Ако детето е навършило четиринадесет години и разногласи- ето е по съществени въпроси, то може да се обър- не чрез дирекцията за решаване на спора пред районния съд по настоящия му адрес. Решение- то може да се обжалва по общия ред. (4) Децата са длъжни да уважават своите родители, баба и дядо и да им помагат. Също- то задължение имат децата към другите чле- нове на семейството, както и към съпруга на родителя си. (5) Пълнолетните деца са длъжни да се гри- жат за своите възрастни или болни родители. Грижи, възпитание и надзор на децата Чл. 125. (1) Родителят има право и задълже- ние да се грижи за физическото, умственото, нравственото и социалното развитие на детето, за неговото образование и за неговите лични и имуществени интереси. (2) Родителят отглежда детето, формира възгледите му и осигурява образованието му съобразно възможностите си и в съответствие с нуждите и наклонностите на детето и с цел израстването му като самостоятелна и отговор- на личност. Родителят няма право да използва насилие, както и методи на възпитание, които уронват достойнството на детето. (3) Родителят осигурява постоянен надзор по отношение на малолетното си дете и под- ходящ контрол на поведението на непълно- летното дете.
Съвместно живеене Чл. 126. (1) Родителите и ненавършилите пълнолетие деца живеят заедно, освен ако важ- ни причини налагат да живеят отделно. (2) Когато детето се отклони или бъде от- клонено от местоживеенето си, районният съд по настоящия адрес на родителя по негово ис- кане постановява връщане на детето, след като го изслуша. Определението на съда може да се обжалва пред окръжния съд, но обжалването не спира изпълнението. Връщането на детето се осъществява по административен ред. (3) Ако съдът установи наличието на важни причини по ал. 1, той отказва връщането на дете- то при родителя и уведомява дирекция Социал- но подпомагане по настоящия адрес на детето, която предприема незабавно мерки за закрила. Спор относно родителските права Чл. 127. (1) Когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относ- но местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Те могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да утвърди споразумението им. Споразумението има сила на изпълнително основание по чл. 404, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс. (2) Ако родителите не постигнат споразуме- ние по ал. 1, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произ- нася относно местоживеенето на детето, уп- ражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му съгласно чл. 59, 142, 143 и 144. Решението може да се обжалва по общия ред. (3) По искане на родителя съдът определя привременни мерки в интерес на детето, след като поиска становище от дирекция Социално подпомагане. Определението не подлежи на обжалване, но може да се изменя от същия съд. (4) Съдът може да приложи защитните мер- ки по чл. 59, ал. 8. Лични отношения с близки Чл. 128. (1) Дядото и бабата могат да поис- кат от районния съд по настоящия адрес на детето да определи мерки за лични отношения с него, ако това е в интерес на детето. Това право има и детето. (2) Съдът прилага съответно чл. 59, ал. 8 и 9. (3) Ако родителят, на когото съдът е опреде- лил режим на лични отношения с детето, вре- менно не е в състояние да го упражнява поради отсъствие или заболяване, този режим може да се осъществява от бабата и дядото на детето. Представителство и попечителско съдействие Чл. 129. (1) Всеки от родителите може сам да представлява малолетното си дете и да дава съгласие за правните действия на непълнолет- ното си дете в негов интерес.
(2) При противоречие между интереса на родителя и на детето се назначава особен пред- ставител. Управление и разпореждане с имуществото на детето Чл. 130. (1) Родителите управляват имущес- твото на детето в негов интерес и с грижата на добър стопанин. (2) Доходите от имуществото на детето, ко- ито не са необходими за негови нужди, могат да се използват за задоволяване на потребности на семейството. (3) Извършването на действия на разпореж- дане с недвижими имоти, с движими вещи чрез формална сделка и с влогове, както и с ценни книги, принадлежащи на детето, се допуска с разрешение на районния съд по настоящия му адрес, ако разпореждането не противоречи на интереса на детето. (4) Дарение, отказ от права, даване на заем и обезпечаване на чужди задължения от ненавър- шило пълнолетие дете са нищожни. По изклю- чение обезпечаване на чужди задължения чрез залог или ипотека може да се извърши по реда на ал. 3 при нужда или очевидна полза за детето или при извънредни нужди на семейството. (5) За сделките на встъпилия в брак непъл- нолетен се прилага само ограничението по чл. 6, ал. 4. Ограничаване на родителските права Чл. 131. (1) Когато поведението на родителя представлява опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето, ра- йонният съд взема съответни мерки в интерес на детето, като ограничава родителските пра- ваотнема или поставя условия за упражнява- нето на някои от тях, и може да възложи осъщес- твяването им на друго лице. При нужда може да бъде променено местоживеенето на детето или то да бъде настанено извън семейството. (2) Мерките по ал. 1 се вземат и когато по- ради продължителна физическа или душевна болест или други обективни причини родите- лят не е в състояние да упражнява родителски- те си права. Лишаване от родителски права Чл. 132. (1) Родителят може да бъде лишен от родителски права: 1. в особено тежки случаи по чл. 131; 2. когато без основателна причина трайно не полага грижи за детето и не му дава издръжка. (2) При лишаване от родителски права на единия родител, когато няма друг родител или упражняването на родителските права от него не е в интерес на детето, съдът предприема мер- ки за закрила и го настанява извън семейството. Производство за ограничаване и за лишаване от родителски права Чл. 133. (1) Производството за ограничава- не и за лишаване от родителски права се об- разува по искане на другия родител, на проку-
рора или на дирекция Социално подпомага- не пред районния съд по настоящия адрес на детето. (2) По делото се изслушват прокурорът, пред- ставител на дирекция Социално подпомагане и родителят, чието ограничаване или лишава- не от права се иска, освен ако той не се яви без уважителни причини. (3) Съдът определя подходящи привремен- ни мерки в интерес на детето, като взема пред- вид становището на дирекция Социално под- помагане. Определението не подлежи на об- жалване, но може да се изменя от същия съд. Издръжка и мерки относно личните отношения
ването на документи за самоличност по Закона за българските документи за самоличност, след положително становище на дирекция Социал- но подпомагане. Лицата имат задължението по чл. 165, ал. 3. (5) При настаняване на детето по админист- ративен ред по чл. 27 от Закона за закрила на детето действията по ал. 4 се осъществяват от дирекция Социално подпомагане. Участие на детето в производства Чл. 138. В производства по тази глава дете- то се изслушва при условията на чл. 15 от Зако- на за закрила на детето. Г л а в а д е с е т а
Чл. 134.
При ограничаване на родителски
ИЗДРЪЖКА
права чрез настаняване на детето извън семейс- твото, както и при лишаване от родителски права, съдът определя: 1. издръжката на детето, ако не е присъдена; 2. мерките относно личните отношения меж- ду родителя и детето, като прилага съответно чл. 59, ал. 8. Промяна на мерките и възстановяване на родителските права Чл. 135. (1) При изменение на обстоятелст- вата съдът може да измени мерките по чл. 131, 132 и 134. (2) Родителят може да поиска от съда да бъдат възстановени родителските му права, ако е отпаднало основанието, поради което е бил лишен от тях. Вписване
Право на издръжка Чл. 139.Право на издръжка има лице, което е неработоспособно и не може да се издържа от имуществото си. Ред на лицата, които дължат издръжка Чл. 140. (1) Лицето, което има право на из- дръжка, може да я търси в следния ред от: 1. деца и съпруг; 2. родители; 3. бивш съпруг; 4. внуци и правнуци; 5. братя и сестри; 6. дядо и баба и от възходящи от по-горна степен. (2) Ако лицата от предходен ред нямат въз- можност да дават издръжка, дължат издръжка лицата от следващия ред.
Чл. 136.
В случаите по чл. 131 и 132 съдът
(3) Когато няколко лица от един и същи ред
съобщава служебно на общината по постоян- ния адрес на родителя за вписване на лишава- нето от родителски права, на възстановяването им или на промяната по чл. 135. Съдът изпра- ща препис от решението и на дирекция Соци- ално подпомагане по настоящия адрес на де- тето, която предприема подходящи мерки и при необходимост предлага учредяване на настой- ничество или попечителство. Заместваща грижа Чл. 137. (1) Лица, на които са възложени грижи за детето, не придобиват родителски права и задължения. (2) Лицата по ал. 1 могат без съгласието на родителите да вземат решения и да предприе- мат действия за запазване живота и здравето на децата, за които полагат грижи. (3) Лицата, при които детето е настанено по съдебен ред, имат право и задължение да живе- ят с него, както и задължение да осъществява- ват фактически действия по чл. 125. Те имат и правото по чл. 126, ал. 2. (4) Лицата по ал. 3 извършват необходими- те правни действия за защита на личните права на детето, свързани с неговото здраве, образо- вание и гражданско състояние, както и за изда-
дължат издръжка, задълженията между тях се разпределят съобразно възможностите им. Ако издръжката е давана от едно от тях, то може да търси от останалите това, което те са били длъж- ни да дават, заедно със законната лихва. Ред на лицата, които имат право на издръжка Чл. 141. Задълженият към няколко лица с право на издръжка е длъжен да я дава в след- ния ред: 1. деца и съпруг; 2. родители; 3. бивш съпруг; 4. внуци и правнуци; 5. братя и сестри; 6. дядо и баба и на възходящи от по-горна степен. Размер на издръжката Чл. 142. (1) Размерът на издръжката се оп- ределя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лице- то, което я дължи. (2) Минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минимал- ната работна заплата.
Издръжка на ненавършилите пълнолетие деца от родители Чл. 143. (1) Всеки родител е длъжен съоб- разно своите възможности и материално със- тояние да осигурява условия на живот, необхо- дими за развитието на детето. (2) Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. (3) Родителите дължат издръжка и когато детето е настанено извън семейството. (4) По искане на родител или на лице, което осъществява заместваща грижа по чл. 137, съ- дът може да определи добавка към определена- та по съдебен ред издръжка за покриване на изключителни нужди на детето до размер, до който родителят може да я дава без особени затруднения. Съдът определя и срока, за който се дължи добавката. Издръжка на пълнолетни учащи се деца от родители Чл. 144. Родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в сред- ни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесет- годишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения. Издръжка на бивш съпруг Чл. 145. (1) Невиновният за развода съпруг има право на издръжка. (2) Издръжката се дължи най-много до три години от прекратяването на брака, ако стра- ните не са уговорили по-дълъг срок. Съдът може да продължи срока, ако получаващият издръжката е в особено тежко състояние, а задълженият може да я дава без особени зат- руднения. (3) Правото на издръжка на бившия съпруг се прекратява, когато той встъпи в брак. Плащане на парична издръжка Чл. 146. (1) Паричната издръжка се изпла- ща ежемесечно. При забава се дължи законна- та лихва. (2) Искът за издръжка се разглежда по реда на бързото производство по Гражданския про- цесуален кодекс. Отказ от издръжка Чл. 147. Отказът от издръжка за бъдещо време е нищожен. Забрана за прихващане Чл. 148. Не се допуска прихващане на взема- не със задължение за издръжка.
Издръжка за минало време Чл. 149. Издръжка за минало време може да се търси най-много за една година преди пре- дявяването на иска. Изменение и прекратяване на издръжката Чл. 150. При изменение на обстоятелствата присъдената издръжка или добавката към нея може да бъде изменена или прекратена. Изгубване на правото на издръжка Чл. 151. (1) Не може да търси издръжка лице, което се е провинило тежко срещу онзи, който дължи издръжката, срещу негов съпруг, низхо- дящ или възходящ. (2) Алинея 1 не се прилага за издръжка на деца до навършване на шестнадесетгодишна възраст. (3) Лишеният от родителски права не се ос- вобождава от задължението да издържа детето си. Лишеният от родителски права поради ви- новно поведение не може да иска издръжка от детето си, по отношение на което е постанове- но лишаването. Изплащане на присъдена издръжка от държавата Чл. 152. (1) Държавата изплаща присъде- ната на български гражданин издръжка за сметка на неизправния длъжник в размер, оп- ределен в съдебното решение, но не повече от максималния размер, определян ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България. (2) Изплащането по ал. 1 се дължи, когато по изпълнителното дело не са постъпили суми за пълния размер на две или повече месечни вноски, въпреки че са предприети изпълнител- ни действия срещу длъжника. (3) Държавата изплаща присъдената издръж- ка само когато неизправният длъжник: 1. не притежава имущество, върху което да се насочи изпълнението; 2. е с неизвестен адрес в страната или в чуж- бина или, макар и с известен адрес, се намира в държава, където съдебното решение не може да се изпълни; 3. изтърпява наказание лишаване от свобода. (4) Държавата не изплаща присъдена из- дръжка по чл. 144 и 145. (5) Издръжката се изплаща, считано от пър- во число на месеца, следващ месеца, през | 
публикувай коментар
