©

Погледнете картата на Европейския съюз. На какво ви напомня? Не знам за вас, но в моето развинтено въображение Добрата стара лейди се превърна в нещо, за което ще помоля да ме извините. Разчекната женица, в която брутално прониква Иванушка, руския богатир, посредством, да кажем така, своята еротична издаденост Украйна. Насилената госпожа безпомощно е разперила ръчички, от чийто шепи са се разхвърчали дребни бижута като Ирландия, Корсика, Сицилия и Кипър. Ирландският рубин аха да се отцепи, но няма да мине тая, евро-гравитацията ще си свърши работата. Иначе ръцете на обладаваната са странни, да - лявата е с отпуснатата мускулна маса на бившата Британска империя, дясната пък е намъкната в моден италиански ботуш. С ток и катарама, за разкош. Ексцентрично, по европейски. Що се отнася до самата дамата, тя се проснала по гръб. От Пиринейската глава капят островни сълзи направо в Средиземно море, а хубавите й крачета все повече се раздалечават едно от друго. Безспорно е, че проникване има, натискът е мощен, въпреки, че потенцията не е голяма, ако съдим по шикалката на Кримския полуостров, който се люшка между Черно и Азовско море. Размяната на флуиди и прочее секреции е, разбира се, еднопосочна - петрол и газ от изток на запад. Все оплождащи евроикономиката субстанции. Няма лошо. Въпросът е доколко това е резултат от взаимна любов или си е едно най-обикновено изнасилване?

Такава една картинка виждам в картата на Европа днес. Ако се вгледаме с обиграното око на сексолог, ще установим, че руският натиск в европейското междубедрие е насочен главно в югоизточна посока. Което подлага Балканското краче на доста непремерен натиск. Изметнало се е то, пукат му ставите, късат се мускулни влакна. Възглавничката, с поизбеляла юго-дамаска, пружинира и боцка. Тя е от необработено сукно, на едри иглолистни мотиви. Руска ела. И цялата е на мазни петна от сръбска скара. Те, разбира се, не се виждат на картата, но аз си ги представих.

В какво, всъщност, се проявява въпросният натиск? В страха, че ще спрат доставките на горива през Украйна. В натрапчивото желание за прокарване на петролопровода „Бургас - Александруполис". В апетита за строеж на АЕЦ Белене... Поради мнителност и в резултат от четене на шпионска литература, предполагам, не ми чужда една откровено еретична мисъл. Когато българското правителство, като мускулче от дясното краче на Европа, реши да се стегне, в резултат се получава противодействие на богатирския натиск. В същия миг у нас веднага възникват етнически проблеми. Някой нарекъл българите „изроди" и развял турското знаме. Друг казал нещо антиконституционно в Рибново и вдигнал медийна гюрултия. Трети, четвърти и пети създали мюсюлманска партия в Славяново, изпяли турски марш, вдигнали паметник на турския войн... Все неща в сферата на политическия шантаж. Не случайно се говореше, че по времето на Тройната коалиция ДПС самосиндикално преговаряло с Газпром за доставки на горива за България. Има нещо. Куче някакво е заровено тука. Но от каква порода е, още не е известно. При всички положения ще да е вълкодав. И няма да е безопасно да му са вади нож, защото не е съвсем умряло.

Мисля си ги тези неща и се чудя на европейската всеотдайност. Защо Европата се проснала така безпомощно връз атлантическия дюшек? Разтворила краката, лежи и пъшка. Не мога да допусна, че извършваното с нея й харесва. Защо тогава е тази пасивност? Защо размята своите крайници като чужди? Поради каква причина не заявява ясна, точна и единна позиция, включително и  по „дребния", но съществен за нас въпрос с етническите провокации, които идеално обслужват намерението на Турция да ни пресира и на свой ред да проникне в Европа през задния двор - Балканите, сиреч изодзад? Дълъг въпрос. С кратък отговор. Но няма кой да го даде.

Накрая нека да погледнем картата отново. Сега си представете че, Беларус и Украйна станат част от красавицата Европа. Тогава тя веднага става мъжка. Центърът на тежестта се променя в североизточно направление и Русия се принуждава да играе отдолу. Сиреч - женската роля. От това политико-сексуално усилие нефтът и газа ще продължат да си текат на запад, но вече не на спорадични еякуации, а като контролиран обмен на енергии. Тази нова поза може да се постигне, ако Европейският съюз се вземе в ръце и си стъпи на краката. За целта е нужно да координира своите движения. Главата европейска да прояви воля. А сърцето - чувство за солидарност със своите крайници. Само тогава общоевропейският организъм ще бъде здрав и честит. И непосрамен.

Петър КРАЕВСКИ