©

Над Пловдив тегнеше магия.

Няма друго обяснение - градът връстник на Троя и Тива, "най-красивият от всички градове" според гръцките богове, Българският Ваймар и т.н.  през последните години затъваше все повече и повече.

Все повече институции, когато изреждат българските градове, вече не го слагат на второ място.

От вчера обаче имаме надежда, че магията е победена.

Бойко Борисов лично ни донесе частица от Светия кръст.

Редом до него беше най-велкият историк Божидар Димитров - преодолял изкушението светото парченце дърво да отиде в родния му Созопол.

Вероятно Бойко му е казал:

- Никакъв Созопол, ще носим кръста при най-уважавания български владика дядо Николай.

Събирането на толкова велики мъже на едно място остави на заден план и евентуалните подозрения, които възникват при подобни случаи, че парчето е автентично.

По света със сигурност има хиляди отломки от Христовия кръст.

Този път обаче никой и не помисли, че може да става дума за легенда - колкото и симпатична да е тя.

Надеждите за Пловдив стават още по-големи, като се има предвид, че премиерът идва в града ни за втори път тази седмица.

Най-напред дойде за откриването на Панаира - много държавни мъже и бизнесмени се бяха събрали, но министър-председателят открои на първо място същият дядо Николай. Сякаш бяхме не на техническо изложение, а на  християнски събор.

Някои даже намекват, че именно дядо Николай е осигурил присъствието на премиера на територията на панаирното градче.

Като се има предвид кои са приятелите на пловдивския митрополит и кого на първо място легитимира идването на Бойко Борисов, можем да строим интересни политически схеми.

Някои намесват в тях и нашумелите копчета на ръкавелите на негово преосвещенство, на които има изобразена патриаршеска корона.

В цялата работа има един парадокс - колкото повече Бойко Борисов навлиза в света на чудесата - според Божидар Димитров парчето от кръста вече е излекувало по чудодеен начин сума ти и болни хора, толкова по-позната започва да ни изглежда пиесата, в чийто мизансцен се включва.

Сигурно в пловдивските редици на ГЕРБ има хора, на които им се иска да изкрещят:

-Генерале, това не е нашата пиеса, слез от сцената!

Ама кой смее да прави забележки на генерала. Пък и на фона на витиеватите митрополитски слова едва ли някой ще може да се изрази по начин, който да стигне да генералското сърце.

И все пак - по-добре е от София да ни носят парче от кръста, отколкото 100 000 тона софийски боклук.