©

Препечатваме статия от сайта на Горги Коритаров "Коритаров онлайн". Препечатваме я и заради пловдивския елемнт в нея - макар той съвсем да не е основен.

Използваме случая да ви информираме, че утре от 19.15 е телевизионния вариант на "КОРИТАРОВ ОНЛАЙН". Очакваайт разговор с Николай Радев за ситуацията в пловдивската организация на БСП, коментар по актуални проблеми на главния редактор на вестник "Марица" Любомир Минчев и др.

 ЗА СДС И "СПАРТАК" ОТ ПЛОВДИВ

Председателят на СДС Мартин Димитров обяви, че партията му щяла да предложи кандидатурата на Надежда Михайлова за следващия български еврокомисар. Много оригинална идея - да се излъчи някаква политическа новина, която да се завърти из медиите и евентуално да покаже две неща - че „Раковски" 134 все още диша и че там има кадрови ресурс дори за европейска употреба. Какво обаче означава това за СДС и как ще се отрази върху авторитета на бившия външен министър Михайлова? Професионалната и политическа биография на „най-успешния министър" в кабинета на Иван Костов, каквото определение беше получила някогашния ни дипломат номер едно, не е неподходяща за такава амбиция.

Надежда Михайлова беше външен министър в един от най-трудните периоди за Европа и Балканите. Това бяха годините, когато страната ни трябваше да дава недвусмислени гаранции, че ще бъде лоялен партньор на НАТО и ЕС, ако се присъедини към двете организации.

Част от проверката за лоялност се разиграваше на терена на един от най-острите регионални конфликти - въздушните удари на Северноатлантическия Алианс срещу бивша Югославия заради Косово и степента на софийска подкрепа за операцията. По онова време България изигра сериозна роля за създаването на Пакта за стабилност, опитваше се да посредничи в най-пиковите моменти от кризата за Косово, а в началото на новия век трябваше да отделя енергия и за успокояване на обстановката в съседна Македония, където станахме свидетели на шестмесечна македонско-албанска гражданска война.

Всичко това е и част от личния капитал на Михайлова, която като външен министър олицетворяваше българската дипломация. А като жена тя остави също външнополитическа следа, тъй като по стечение на обстоятелствата държавен секретар на САЩ беше Мадлин Олбрайт и така фотографиите на двете често можеха да се видят в световната преса - едната на най-влиятелния външнополитически фактор в света, а до нея - на младата й приятелка от държава, устремила се към евроатлантическата общност. В партиен аспект - след като СДС бе станало пълноправен член на Европейската народна партия, Михайлова се издигна до заместник-председател на ЕНП.

Впечатляваща - наистина - кариера. Но защо остава усещането, че СДС не залага на Михайлова, а си играе с личността й, за да решава собствени маргинални проблеми, като по този начин най-много да докара някое и друго политическо унижение върху себе си. Ако Синята коалиция беше официален коалиционен партньор на ГЕРБ в управлението, в кандидатурата на Михайлова за еврокомисар щеше да има огромен потенциал. Но обстоятелствата са съвсем различни.

СДС е държано на разстояние от изпълнителната власт, ГЕРБ категорично отказа всевъзможни коалиционни формули още от предизборния период на кампанията за парламент, а освен това вече категорично беше заявено, че следващият български еврокомисар ще е Румяна Желева. Отгоре на всичко в момента политическата интрига у нас е друга - предстоят частични кметски избори в различни градове, като емблематично ще е състезанието за София. Синята коалиция не издига свои кандидати, а безусловно подкрепя хората на ГЕРБ. Естествено - поведението им прилича на капитулация и много от старите им симпатизанти искрено се възмущават.

Ако идеята да се пошуми около името на Михайлова е опит да се тушира недоволството на сините, че си нямат собствен кандидат за кмет, той едва ли ще е успешен. Напротив - много седесари ще си спомнят, че най-големият им провал на кметски избори в столицата се свързва с Михайлова, която като лидер на СДС поради безизходица се принуди да се кандидатира за кмет през 2003-та година, но даже не попадна на балотажа. Защо например - както ГЕРБ ще кандидатира свой министър за кмет, СДС не изправи срещу нея своя бивш кандидат-кмет Михайлова, за да се потърси реванш и реабилитация? Каква по-ярка битка за София може да се наблюдава, ако една срещу друга застанат Йорданка Фандъкова от позицията й на образователен министър и Надежда Михайлова - бивш външен министър, а сега евродепутат, която вече има зад гърба си подобна кампания! Това би било адекватно действие, защото политическият интерес е насочен към частичните избори - там СДС трябва да доказва самоличност.

Сините - естествено - не правят подобен публичен ход за търсене на реабилитация и укрепване на самоличността, а търсят „дворцови механизми" - като оповестено предложение за пост, за който не се провеждат избори. И когато от ГЕРБ вежливо им обяснят, че си имат кандидат за еврокомисар - какво би очаквало СДС да получи? Надежда Михайлова да си дойде от Европарламента и да стане експертен външен министър, но без коалиционна формула? Едва ли е реалистично да се мисли в такава посока, въпреки че ако ГЕРБ „си купят" Надежда Михайлова или я вземат „под наем", с амбициите на Синята коалиция да влязат в открит съвместен модел на управление с ГЕРБ ще бъде приключено, както се случва, когато затвори пазарът на експертите.

Да се каже на традиционните избиратели - ние я предложихме, но те не я приеха е безсмислено и не носи никакви позитиви. Виж - има смисъл от време на време да се напомня, че преди години и СДС е било на власт  и е имало външен министър, че както е тръгнало, скоро може да се забрави за старите „сини", а че са били и на власт - да се преразказва само като предание. Както запалянковците под тепетата си спомнят за „Спартак" Пловдив - имало ги е  някога като футболна сила и даже са ставали шампиони - преди повече от 40 години...

Георги Коритаров