 © |
Н О В И Я Т С Е М Е Е Н К О Д Е К С Раздел IV Договорен режим Брачен договор Чл. 37. (1) Встъпващите в брак могат да уре- дят имуществените отношения помежду си с брачен договор. (2) Брачен договор могат да сключат само Действие на брачния договор
дееспособни лица.
Чл. 40.
(1) Брачният договор поражда дей-
(3) Брачен договор може да бъде сключен от съпрузите и по време на брака. Съдържание на брачния договор Чл. 38. (1) Брачният договор съдържа уго- ворки само относно имуществени отношения между страните като: 1. правата на страните върху имуществото, което се придобива по време на брака; 2. правата на страните върху притежавано- то от тях имущество преди брака; 3. начините на управление и разпореждане с имуществото, включително и със семейното жилище; 4. участието на страните в разходите и за- дълженията; 5. имуществените последици при развод; 6. издръжката на съпрузите по време на бра- ка, както и при развод; 7. издръжката на децата от брака; 8. други имуществени отношения, доколко- то това не противоречи на разпоредбите на този кодекс. (2) Имуществените отношения между стра- ните могат да бъдат уредени и чрез препра- щане към някой от законовите режими. Не е допустима уговорка предбрачно имущество на една от страните да стане съпружеска иму- ществена общност. (3) Брачният договор не може да съдържа разпореждания за случай на смърт. Ограниче- нието не се отнася за разпорежданията относно дяловете на съпрузите при прекратяване на уго- ворена съпружеска имуществена общност. (4) За неуредените с брачния договор иму- ществени отношения се прилага законовият режим на общност. Сключване на брачния договор Чл. 39. (1) Брачният договор се сключва лично от страните в писмена форма с нотариал- на заверка на съдържанието и на подписите. (2) Брачният договор, с който се прехвърля право на собственост или се учредява или прех- върля друго вещно право върху недвижим имот, се заверява от нотариус, в чийто район се нами- ра имотът. Когато имотите, предмет на догово- ра, се намират в районите на действие на раз- лични нотариуси, нотариалното удостоверява- не се извършва от нотариус в един от тези райо- ни по избор на страните. (3) Договорът, с който се прехвърля право на собственост или се учредява или прехвърля друго вещно право върху недвижим имот, има прехвърлително действие и се вписва в имот- ния регистър. (4) Когато брачният договор е сключен по време на брака, за неговото сключване се прави отбелязване в акта за сключване на граждан- ски брак и договорът се регистрира по реда на чл. 19, ал. 2.
ствие от момента на сключване на брака, а ко- гато е сключен по време на бракаот деня на сключване на договора или от друга дата, оп- ределена в него. (2) С договора не могат да се засягат пра- ва, придобити от трети лица преди сключва- нето му. Изменение на брачния договор Чл. 41. (1) Изменението на брачния дого- вор се извършва във формата за неговото сключване. (2) По отношение на третите лица се прила- га чл. 40, ал. 2. Прекратяване и разваляне на брачния договор Чл. 42. (1) Брачният договор се прекратява: 1. по взаимно съгласие на страните; в този случай те могат да изберат законов режим или да сключат нов договор; ако не направят това прилага се законовият режим на общност; 2. по иск на единия съпруг при съществена промяна на обстоятелствата, ако договорът сериозно застрашава интересите на съпруга, на ненавършилите пълнолетие деца или на семейството; 3. при прекратяване на брака, освен клау- зите, които уреждат последиците от прекра- тяването и са предназначени да действат и след него. (2) Брачният договор може да бъде разва- лен по съдебен ред по чл. 87, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, ако това не проти- воречи на принципите на този кодекс и на доб- рите нрави. Развалянето може да бъде и час- тично. Развалянето има действие за в бъдеще. Недействителност на брачния договор Чл. 43. (1) По отношение на брачния дого- вор се прилагат съответно общите правила от- носно недействителността на договорите. (2) Унищожаването има действие за в бъде- ще. В този случай съпрузите могат да изберат законов режим или да сключат нов договор. Ако не направят това, се прилага законовият режим на общност. Г л а в а п е т а ПРЕКРАТЯВАНЕ НА БРАКА Основания Чл. 44. Бракът се прекратява: 1. със смъртта на единия от съпрузите; 2. с унищожаването на брака; 3. с развод. Прекратяване на брака при обявена смърт Чл. 45. (1) Когато смъртта на единия съпруг е обявена от съда, бракът се прекратява с вли- зане в сила на решението. (2) Ако се окаже, че обявеният за умрял е жив, прекратеният брак не се възстановява.
Основания за унищожаване на брака Чл. 46. (1) Бракът се унищожава, когато: 1. при сключването му са били нарушени чл. 6 и 7; 2. съгласието за брак е било дадено поради заплашване с тежка и предстояща опасност за живота, здравето или честта на сключващия брак или на негови близки. (2) Никой не може да се позовава на унищо- жаемостта на брака, докато тя не бъде постано- вена от съда. Предявяване на иск за унищожаване на брака Чл. 47. (1) Иск за унищожаване на брака може да се предяви: 1. при нарушаване на чл. 6от непълнолет- ния съпруг, не по-късно от 6 месеца от навър- шване на пълнолетието, ако няма деца от брака и съпругата не е бременна; 2. в случая по чл. 46, ал. 1, т. 2от заплаше- ния съпруг, не по-късно от една година от сключ- ването на брака; 3. в случая по чл. 7, ал. 1, т. 1от всеки от съпрузите, от прокурора и от съпруга от първия брак; 4. в случаите по чл. 7, ал. 1, т. 2 и 3 и ал. 2 от всеки от съпрузите и от прокурора. (2) При двубрачие бракът не може да бъде унищожен, ако по-рано сключеният брак е прекратен. (3) Когато бракът е сключен в нарушение на чл. 7, ал. 1, т. 1, съпругът от първия брак, съп- ругът от унищожаемия брак, както и прокуро- рът могат да поискат да се установи наличието на основанието за унищожаване на брака и след смъртта на съпруга, който е бил в двубрачие. (4) При нарушение на чл. 7, ал. 1, т. 2 искът може да се предяви от болния или запретен съпруг не по-късно от 6 месеца от оздравяване- то или от отменянето на запрещението, а от другия съпруг или от прокурорадо оздравява- нето или отменянето на запрещението. (5) При нарушение на чл. 7, ал. 1, т. 3 бракът не може да бъде унищожен, ако болният съпруг е оздравял. (6) При нарушение на чл. 7, ал. 2, т. 3 бракът не може да бъде унищожен, ако осиновяването е прекратено. Последици от унищожаване на брака Чл. 48. (1) Унищожаването на брака има действие за в бъдеще. (2) Предположението за бащинство по чл. 61 важи и за заченатите или родените по време на унищожения брак деца. (3) Разпоредбите относно последиците на развода за личните и имуществените отноше- ния между съпрузите, както и за отношенията между тях и децата се прилагат съответно и при унищожаване на брака. Недобросъвестността при унищожаване на брака има значението на вината при развода.
Развод поради разстройство на брака Чл. 49. (1) Всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправи- мо разстроен. (2) Съдът напътва съпрузите към помире- ние чрез медиация или друг способ за добро- волно уреждане на спора. (3) С решението за допускане на развода съдът се произнася и относно вината за разст- ройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това. (4) При всяко положение на делото съпру- зите могат да изложат пред съда споразуме- ние относно всички или някои от последици- те на развода. (5) Съдът утвърждава споразумението по ал. 4, след като провери дали са защитени инте- ресите на децата. Съдът може да поиска стано- вище от дирекция Социално подпомагане. Развод по взаимно съгласие Чл. 50. При сериозно и непоколебимо вза- имно съгласие на съпрузите за развод съдът допуска развода, без да издирва мотивите им за прекратяване на брака. Споразумение на съпрузите при развод по взаимно съгласие Чл. 51. (1) При развод по взаимно съгласие съпрузите представят споразумение относно местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, личните отношения и из- дръжката на децата, както и относно ползване- то на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име. Те могат да се споразумеят и по други последици на развода. (2) Споразумението по ал. 1 се утвърждава от съда, след като провери дали са защитени инте- ресите на децата. Съдът може да поиска стано- вище от дирекция Социално подпомагане. (3) Ако споразумението е непълно или ин- тересите на децата не са добре защитени, съдът дава срок за отстраняване на недостатъците. Когато недостатъците не бъдат отстранени в срока, съдът отхвърля искането за развод. (4) Изменение на местоживеенето, упражня- ването на родителските права, личните отно- шения и издръжката на децата може да се поис- ка при изменение на обстоятелствата. Продължаване на делото за развод от наследниците Чл. 52. (1) Правото на развод не преминава върху наследниците. (2) Призованите към наследяване низходя- щи или родители могат да продължат процеса, ако ищецът е поискал произнасяне по вината, за да установят основателността на предявения иск въз основа на посоченото от ищеца виновно поведение на преживелия съпруг. (3) Съдът отхвърля иска, ако преживелият съпруг не е виновен за разстройството на брака.
Фамилно име след развода Чл. 53. След развода съпругът може да въз- станови фамилното си име преди този брак. Отпадане на наследяването и на разпорежда- нията в случай на смърт Чл. 54.(1) След развода бившите съпрузи престават да бъдат законни наследници един на друг и губят изгодите, произтичащи от раз- порежданията в случай на смърт, направени преди това. Тези последици настъпват и когато основателността на иска за развод е установена по чл. 52, ал. 2. (2) Алинея 1 не се прилага, ако завещателят изрично е посочил, че завещателните разпореж- дания ще имат действие и след развода. Отмяна на даренията Чл. 55. Даренията, направени във връзка или по време на брака на съпруг, могат да бъдат отменени след развода в случаите, посочени в гражданските закони, или ако отмяната е пред- видена в договора за дарение или в брачния договор. Предоставяне на семейното жилище след развода Чл. 56. (1) При допускане на развода, кога- то семейното жилище не може да се ползва по- отделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поис- кал това и има жилищна нужда. Когато от бра- ка има ненавършили пълнолетие деца, съдът служебно се произнася за ползването на семей- ното жилище. (2) Когато от брака има ненавършили пъл- нолетие деца и семейното жилище е собстве- ност на единия съпруг, съдът може да предоста- ви ползването му на другия, на когото е предос- тавено упражняването на родителските права, докато ги упражнява. (3) Когато от брака има ненавършили пъл- нолетие деца и семейното жилище е собстве- ност на близки на единия съпруг, съдът може да предостави ползването му на другия, на когото е предоставено упражняването на родителски- те права, за срок до една година. (4) Ползването на семейното жилище се прекратява преди изтичането на срока, ако от- падне жилищната нужда на ползващия, а в слу- чаите по ал. 2 и 3и ако сключи нов брак. (5) Когато съпрузите са съсобственици или имат общо право на ползване върху семейно- то жилище, съдът предоставя ползването му на единия от тях, като взема предвид интере- сите на ненавършилите пълнолетие деца, ви- ната, здравословното състояние и други об- стоятелства. (6) При изменение на обстоятелствата, ко- ито са от значение за предоставяне ползването по ал. 5, всеки от бившите съпрузи може да поиска промяна на ползването на жилището.
Наемно правоотношение Чл. 57. (1) По силата на съдебното решение, с което се предоставя ползването на семейното жилище по чл. 56, ал. 1, 2, 3 и 5, възниква наем- но отношение. Решението може да бъде вписа- но в имотния регистър, като вписването има действието по чл. 237, ал. 1 от Закона за задъл- женията и договорите. (2) Всяка от страните може да поиска съдът да определи размера на наема с решението за развод. Не се дължи наем за ползваната от не- навършилите пълнолетие деца жилищна площ. Определеният размер на наема може да бъде изменян при промяна на обстоятелствата. Предимство на брачния договор Чл. 58. Разпоредбите на чл. 5457 се при- лагат, доколкото в брачния договор не е уре- дено друго. Родителски права след развода Чл. 59. (1) При развод съпрузите по общо съгласие решават въпросите относно отглежда- нето и възпитанието на ненавършилите пълно- летие деца от брака в техен интерес. Съдът ут- върждава споразумението по реда на чл. 49, ал. 5. (2) Ако не се постигне споразумение по ал. 1, съдът служебно постановява при кого от роди- телите да живеят децата, на кого от тях се пре- доставя упражняването на родителските права, определя мерките относно упражняването на тези права, както и режима на личните отноше- ния между децата и родителите и издръжката на децата. (3) Определянето на режима на личните отношения между родителите и децата включ- ва определяне на период или на дни, в които родителят може да вижда и взема децата, вклю- чително през училищните ваканции, официал- ните празници и личните празници на детето, както и по друго време. (4) Съдът решава въпросите по ал. 2, след като прецени всички обстоятелства с оглед ин- тересите на децата като: възпитателските ка- чества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към ро- дителите, пола и възрастта на децата, възмож- ността за помощ от трети лицаблизки на ро- дителите, социалното обкръжение и материал- ните възможности. (5) Размерът на издръжката трябва да оси- гури условията на живот на детето, които е имало преди развода, освен ако това би създа- ло особени затруднения на дължащия издръж- ка родител. (6) Съдът изслушва родителите, както и де- цата при условията на чл. 15 от Закона за закри- ла на детето, взема становище от дирекция Социално подпомагане и ако е уместно, из- слушва и други лица. При данни, че е налице синдром на родителско отчуждение, съдът из- слушва вещо лицепсихолог.
(7) По изключение, ако интересите на деца- та налагат това, съдът може да постанови те да живеят при дядо и баба или в семейство на дру- ги роднини или близки, с тяхно съгласие. Ако това не е възможно, детето се настанява в при- емно семейство или в специализирана институ- ция, посочени от дирекция Социално подпо- магане. Във всички случаи съдът определя подходящ режим на лични отношения между детето и родителите. (8) При необходимост съдът определя под- ходящи защитни мерки за осигуряване на из- пълнение на решението по ал. 2 и 7 като: 1. осъществяване на личните отношения в присъствието на определено лице; 2. осъществяване на личните отношения на определено място; 3. поемане на разходите за пътуване на дете- то, а ако е необходимои на лицето, което го придружава. (9) Ако обстоятелствата се изменят, съдът по молба на единия от родителите, по искане на дирекция Социално подпомагане или служеб- но може да измени постановените по-рано мер- ки и да определи нови. (10) Решението по ал. 2 не препятства пред- приемането на мерки за закрила на детето по Закона за закрила на детето. Г л а в а ш е с т а ПРОИЗХОД Произход от майката Чл. 60. (1) Произходът от майката се опре- деля от раждането. (2) Майка на детето е жената, която го е родила, включително при асистирана репро- дукция. (3) Произходът от майката, установен с акт за раждане, може да бъде оспорен с иск, пред- явен от детето, от жената, посочена в акта като майка, от нейния съпруг, от жената, ко- ято претендира, че е майка на детето, и от мъжа, който претендира, че детето е родено от неговата съпруга. (4) Като страна по делото се призовават и съпругът на майката, съпругът на жената, коя- то оспорва произхода, както и детето. (5) Произходът от жената, родила детето при асистирана репродукция, не може да бъде ос- порван на това основание.
Произход от бащата Чл. 61. (1) Съпругът на майката се смята за баща на детето, родено по време на брака или преди изтичането на триста дни от неговото прекратяване. (2) Ако детето е родено преди да са изтек- ли триста дни от прекратяването на брака, но след като майката е встъпила в нов брак, за баща на детето се смята съпругът на майката от новия брак.
(3) В случай на обявено отсъствие на съпру- га предположенията по ал. 1 и 2 не се прилагат, ако детето е родено след изтичането на триста дни от датата на последното известие за съпру- га, а при обявена смъртот датата на предпо- лагаемата смърт. (4) Алинеи 13 се прилагат и когато детето е родено при условията на асистирана репро- дукция по чл. 60, ал. 2. Оспорване на бащинство Чл. 62. (1) Съпругът на майката може да оспори, че е баща на детето, като докаже, че то не е могло да бъде заченато от него. Този иск може да бъде предявен до изтичането на една година от узнаване на раждането. (2) Майката може да оспори, че съпругът є е баща на детето, като докаже, че то не е могло да бъде заченато от него. Този иск може да бъде предявен до една година от раждането. (3) В случая по чл. 61, ал. 2, ако оспорването на бащинството на втория съпруг бъде уваже- но, за баща на детето се смята първият съпруг. Първият съпруг и майката могат да предявят иск за оспорване на бащинството до една годи- на от узнаването на решението, но не по-късно от три години от влизането му в сила. (4) Детето може да оспори бащинството до една година от навършването на пълнолетие. (5) Не се допуска оспорване на бащинство- то, когато детето е родено при условията на асистирана репродукция, ако съпругът на май- ката е дал информиран писмено съгласие за извършването є. Страни по исковете за оспорване на бащинство Чл. 63. При оспорване на бащинство като страни се призовават майката, детето и съпру- гът, а когато бащинството се оспорва от втория съпруг, като страна се призовава и първият съпруг. Припознаване Чл. 64. (1) Всеки родител може да припоз- нае своето дете. Могат да бъдат припознати и заченати деца, както и починали деца, които са оставили низходящи. (2) Припознаване може да извърши и роди- тел, навършил шестнадесет години. Форма на припознаването Чл. 65. (1) Припознаването се извършва лич- но с писмено заявление пред длъжностното лице по гражданското състояние или с декларация с нотариално заверен подпис, подадена до длъж- ностното лице по гражданското състояние. Заяв- лението може да се подаде и чрез управителя на лечебното заведение, в което се е родило детето. (2) Длъжностното лице по гражданското състояние съобщава припознаването в 7-дне- вен срок от извършването му на другия роди- тел, ако той е известен, и на детето, ако то е навършило четиринадесет ГОДИНИ. Оспорване на припознаването от другия родител и от детето Чл. 66. (1) Родителят или навършилото чети- ринадесет години дете може да оспори припозна- ването с писмено заявление до длъжностното лице по гражданското състояние в тримесечен срок от съобщението. Ако припознаването не бъде оспо- рено, то се вписва в акта за раждане. (2) Когато припознаването се оспори, при- познаващият може в тримесечен срок от полу- чаване на съобщението да предяви иск за уста- новяване на произход. (3) Ако припознаването бъде извършено, преди да е съставен акт за раждане на детето, и родителят заяви по реда на чл. 65, ал. 1, че няма да го оспорва, припозналият се вписва веднага в акта за раждане като родител. Оспорване на припознаването от родителя след съставяне на акта за раждане не се допуска. (4) Ако при припознаването детето е мало- летно, то може да го оспори по съдебен ред до една година от навършването на пълнолетие или от узнаването на припознаването, ако узна- ването е станало по-късно. Ако искът бъде ува- жен, припознаването се заличава със съответ- на бележка в акта за раждане. Унищожаване на припознаването Чл. 67. Припозналият може да иска унищо- жаване на припознаването поради грешка или измама в едногодишен срок от припознаване- то, поради заплашванев едногодишен срок от прекратяване на заплашването, а при недее- способноств едногодишен срок от придоби- ване на дееспособността. Иск за установяване на произход от майката Чл. 68. Произходът от майката може да се установи с иск, предявен от детето, от майката или от бащата. Като ответник се призовава и съпругът на майката, който би се смятал за баща на детето съгласно чл. 61. Иск за установяване на произход от бащата Чл. 69.Произходът от бащата може да се установи с иск, предявен от майкатав триго- дишен срок от раждането на детето или от де- тето до три години от навършване на пълноле- тието. Когато искът е предявен от детето, при- зовава се и майката. Родителски права при установяване на произход по исков ред Чл. 70. Когато съдът уважи исковете по чл. 68 и 69, той служебно постановява при кого от роди- телите да живее детето, мерки за упражняване на родителските права, режима на личните отноше- ния между детето и родителите, както и неговата издръжка, като се прилага съответно чл. 59. Пречка за установяване на произход
наличният произход, установен с акта за ражда- не, с предположението по чл. 61 или с припозна- ване. Двата иска могат да бъдат съединени. Искове от и срещу наследниците Чл. 72. (1) Наследниците нямат право да предявяват исковете, предвидени в тази глава, но те могат да продължат делото по предяве- ния от наследодателя им иск. (2) Когато бащата или майката са починали, искът за установяване или оспорване на произ- ход се предявява срещу техните наследници. Срокове Чл. 73. Сроковете по тази глава се прилагат служебно и не подлежат на спиране, прекъсва- не и възстановяване. СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ | 
публикувай коментар
