 © |
От утре, 1 октомври, стартира новият Семеен кодекс. В него има променени и немалко нови правила и изисквания-браковете, разводите, семейното имущество и не на последно място дълго обсъждания в обществото брачен договор. Закон, който касае всеки българин, всяко българско семейство. От днес започваме да публикуваме на части новия Семеен кодекс. Не пропускайте да се запознаете с него в сайта. А защо не и да го коментирате. СЕМЕЕН КОДЕКС Г л а в а п ъ р в а ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Предмет Чл. 2. Семейните отношения се уреждат съ- образно следните принципи: 1. закрила от държавата и обществото на брака и на семейството; 2. равенство на мъжа и жената; 3. доброволност на брачния съюз; 4. особена закрила на децата; 5. равенство на родените в брака, извън бра- ка и на осиновените деца; 6. зачитане на личността в семейството; 7. уважение, грижа и подкрепа между члено- вете на семейството. Право на брак и на семейство Чл. 3. Всяко лице има право да сключи брак и да има семейство при условията, определени от този кодекс. Г л а в а в т о р а СКЛЮЧВАНЕ НА БРАК Граждански брак Чл. 4. (1) Само гражданският брак, сключен във формата, предписана от този кодекс, по- ражда последиците, които законите свързват с брака. (2) Религиозният обред няма правно действие. Съгласие на встъпващите в брак Чл. 5. Бракът се сключва по взаимно, сво- бодно и изрично съгласие на мъж и жена, даде- но лично и едновременно пред длъжностното лице по гражданското състояние. Възраст за встъпване в брак Чл. 6. (1) Брак може да сключи лице, навър- шило осемнадесет години. (2) По изключение, ако важни причини на- лагат това, брак може да сключи и лице, на- вършило шестнадесет години, с разрешение на районния съдия по постоянния адрес на ли- цето. Ако и двамата встъпващи в брак са не- пълнолетни и имат различен постоянен ад- рес, разрешението се дава от районния съдия по адреса на единия от встъпващите в брак по техен избор. (3) Районният съдия изслушва двамата встъп- ващи в брак, родителите или попечителя на непълнолетния. Мнението на пълнолетния встъпващ в брак, на родителите или на попечи- теля може да бъде дадено и в писмена форма с нотариално заверен подпис. (4) С встъпването в брак непълнолетният става дееспособен, но може да се разпорежда с недвижим имот само с разрешение на ра- йонния съдия по постоянния адрес на непъл- нолетния. Пречки за сключване на брак Чл. 1. Семейният кодекс урежда отношени- ята, основани на брак, родство и осиновяване, Чл. 7.което: (1) Не може да сключи брак лице, както и настойничеството и попечителството. 1. е свързано с друг брак; 2. е поставено под пълно запрещение или страда от душевна болест или слабоумие, които са основание за поставянето му под пълно зап- рещение; 3. страда от болест, представляваща сериоз- на опасност за живота или здравето на поколе- нието или на другия съпруг, освен ако той знае за тези болести. (2) Не могат да сключат брак помежду си: 1. роднини по права линия; 2. братя и сестри, както и други роднини по съребрена линия до четвърта степен вклю- чително; 3. лица, между които осиновяването създава отношения на роднини по права линия или на братя и сестри. Място на сключването на брака Чл. 8. (1) Встъпващите в брак избират сво- бодно общината, в която да сключат брак. (2) Бракът се сключва публично на място, определено от кмета на общината. (3) Бракът може да бъде сключен и на друго място по преценка на длъжностното лице по гражданското състояние при наличие на ува- жителни причини. Документи за сключване на брак Чл. 9. (1) Всеки от встъпващите в брак пред- ставя на длъжностното лице по гражданското състояние: 1. декларация, че не съществуват пречките за сключване на брак по чл. 7; 2. медицинско свидетелство, че не страда от болестите, посочени в чл. 7, ал. 1, т. 2 и 3; 3. декларация, че е осведомен за заболява- нията на другия по чл. 7, ал. 1, т. 2 и 3. (2) Ако встъпващите в брак са избрали ре- жим на имуществените си отношения, те пред- ставят обща декларация с нотариална завер- ка на подписите за избрания режим. Ако е сключен брачен договор, те представят удос- товерение от нотариуса относно датата на договора и регистрационния му номер, както и номера, под който нотариусът е вписан в регистъра на Нотариалната камара и района му на действие. Ред за сключване на брака Чл. 10. (1) Длъжностното лице по граждан- ското състояние проверява самоличността и възрастта на встъпващите в брак, както и пред- ставените от тях документи по чл. 9. (2) Ако няма пречка за сключване на брак, длъжностното лице по гражданското състоя- ние запитва встъпващите в брак дали са съглас- ни да встъпят в брак един с друг и след изричен утвърдителен отговор съставя акт за сключва- не на граждански брак. В акта за сключване на граждански брак се отразява избраният режим на имуществени отношения с данните по чл. 9, ал. 2. В случаите, когато не е избран режим на имуществени отношения, в акта се вписва зако- нов режим на общност.
(3) Актът се подписва от встъпващите в брак, от двама свидетели и от длъжностното лице по гражданското състояние. Действие на акта за сключване на граждански брак Чл. 11. (1) Бракът се смята за сключен с подписването на акта за сключване на граж- дански брак от встъпващите в брак и от длъж- ностното лице по гражданското състояние. (2) Действителен е бракът, сключен пред лице, което публично е изпълнявало функции- те на длъжностно лице по гражданското състо- яние, без да е имало това качество, когато встъп- ващите в брак не са знаели това. Фамилно име на съпрузите Чл. 12.При съставянето на акта за сключва- не на граждански брак всеки от встъпващите в брак заявява дали запазва своето фамилно име или приема фамилното име на своя съпруг, или добавя фамилното име на съпруга си към свое- то. Като фамилно име може да се приеме или добави името на другия съпруг, с което той е известен в обществото. Г л а в а т р е т а ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ СЪПРУЗИТЕ Равенство между съпрузите Чл. 13. Съпрузите имат равни права и задъл- жения в брака. Взаимност между съпрузите Чл. 14.Отношенията между съпрузите се изграждат на основата на взаимно уважение, общи грижи за семейството и разбирателство. Съвместно живеене на съпрузите Чл. 15. Съпрузите живеят съвместно, освен ако важни причини налагат да живеят раз- делено. Свобода на личността Чл. 16. Всеки съпруг има свобода на разви- тие на личността, на избор и упражняване на професия. Грижа за семейството Чл. 17. Съпрузите са длъжни чрез взаимно разбирателство и общи усилия и съобразно сво- ите възможности, имущество и доходи да оси- гуряват благополучието на семейството и да се грижат за отглеждането, възпитанието, обра- зованието и издръжката на децата. Г л а в а ч е т в ъ р т а ИМУЩЕСТВЕНИ ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ СЪПРУЗИТЕ Раздел I Общи положения Режими на имуществени отношения Чл. 18. (1) Режимите на имуществените от- ношения между съпрузите са:
1. законов режим на общност; 2. законов режим на разделност; 3. договорен режим. (2) Законовият режим на общност се при- лага, когато встъпващите в брак не са избра- ли режим на имуществените си отношения, както и ако са непълнолетни или ограничено запретени. (3) Режимът на имуществените отношения се регистрира по реда на чл. 19. (4) Режимът на имуществените отношения може да бъде променян по време на брака. Промяната се отбелязва в акта за сключване на граждански брак и в регистъра по чл. 19. Регистър на имуществените отношения на съпрузите Чл. 19. (1) Брачните договори и приложими- ят законов режим се регистрират в централен електронен регистър към Агенцията по впис- ванията. (2) Регистрацията се извършва служебно въз основа на уведомление от общината или кметството, в чийто регистър по гражданско състояние се съхранява актът за сключен граж- дански брак. Уведомлението се изпраща не- забавно до териториалното звено на Агенци- ята по вписванията по седалището на съот- ветния окръжен съд, в района на който се намира общината. (3) Промяната на законовия режим, изме- нението и прекратяването на брачния договор се отбелязват в акта за сключване на граждан- ски брак и се регистрират по реда на ал. 2 въз основа на документите, посочени в чл. 9, ал. 2 или по чл. 27, ал. 2 и 3. (4) Регистърът по ал. 1 е публичен. За справ- ки и удостоверения по регистъра се събират так- си по тарифа, приета от Министерския съвет. (5) Редът за воденето и съхраняването на регистъра се определя с наредба на министъра на правосъдието. Защита на третите лица Чл. 20.При сделка между единия или двама- та съпрузи с трето лице, когато в регистъра няма вписан режим на имуществени отношения, се прилага законовият режим на общност. Раздел II Законов режим на общност Съпружеска имуществена общност Чл. 21. (1) Вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, незави- симо от това на чие име са придобити. (2) Съвместният принос може да се изрази във влагане на средства, на труд, в грижи за децата и в работа в домакинството. (3) Съвместният принос се предполага до доказване на противното. (4) Искът за значително по-голям принос може да се предяви от: 1. съпруг по време на брака или след негово- то прекратяване; 2. наследник на съпруг. Лично имущество Чл. 22. (1) Вещните права, придобити преди брака, както и придобитите по време на брака по наследство и по дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобил. Лични са и вещ- ните права, придобити от единия съпруг, кога- то кредитор е насочил изпълнение за личен дълг на другия съпруг по реда на глава четиридесет и четвърта от Гражданския процесуален кодекс върху вещни права, които са съпружеска иму- ществена общност. (2) Лични са движимите вещи, придобити от единия съпруг по време на брака, които му слу- жат за обикновено лично ползване, за упраж- няване на професия или на занаят. (3) Лични са вещните права, придобити от съпругедноличен търговец, по време на бра- ка за упражняване на търговската му дейност и включени в неговото предприятие. Преобразуване на лично имущество Чл. 23. (1) Лични са вещните права, придо- бити по време на брака изцяло с лично имущес- тво по чл. 22, ал. 1 или с друго лично имущест- во, придобито преди или по време на брака. (2) Когато вещните права са придобити от- части с лично имущество по ал. 1, лично прите- жание на съпруга е съответна част от придоби- тото, освен ако тази част е незначителна. Управление и разпореждане с общо имущество Чл. 24. (1) Съпрузите имат равни права вър- ху общото имущество. Докато трае бракът, никой от съпрузите не може да се разпорежда с дела, който би получил при прекратяване на имуществената общност. (2) Управлението на общо имущество може да извършва всеки от съпрузите. (3) Разпореждането с общо имущество се извършва съвместно от двамата съпрузи. (4) Разпореждането с вещно право върху обща недвижима вещ, извършено от единия съпруг, е оспоримо. Другият съпруг може да оспори по исков ред разпореждането в 6-месе- чен срок от узнаването, но не по-късно от три години от извършването му. (5) При разпореждане с вещно право върху обща движима вещ чрез възмездна сделка, из- вършено от единия съпруг без участието на другия, третото лице придобива правото, ако не е знаело или според обстоятелствата не е могло да знае, че липсва съгласие на другия съпруг. При безвъзмездно разпореждане с обща движима вещ или при разпореждане, за което се изисква писмена форма с нотариална завер- ка на подписите, се прилага ал. 4. Разпореждане с лично имущество Чл. 25. Всеки от съпрузите може да сключи сделка на разпореждане с личното си имущес- тво с трети лица и с другия съпруг. Разпореждане със семейното жилищелична собственост Чл. 26. Действията на разпореждане със се- мейното жилищелична собственост на еди- ния съпруг, се извършват със съгласието на другия, ако двамата съпрузи нямат друго жили- щеобща собственост или лична собственост на всеки един от тях. Когато липсва съгласие, разпореждането се извършва с разрешение на районния съдия, ако се установи, че не е във вреда на ненавършилите пълнолетие деца и на семейството. Прекратяване на съпружеската имуществена общност Чл. 27. (1) Съпружеската имуществена общ- ност се прекратява с прекратяването на брака. (2) Съпружеската имуществена общност може да се прекрати по съдебен ред и по време на брака, ако важни причини налагат това. (3) Съпружеската имуществена общност може да се прекрати по време на брака, ако съпрузите изберат режим на разделност или сключат брачен договор. (4) Изпълнението, насочено от кредитор върху вещсъпружеска имуществена общност, по реда на глава четиридесет и четвърта от Гражданския процесуален кодекс за личен дълг на единия от съпрузите, прекратява общността върху тази вещ. (5) Съпружеската имуществена общност се прекратява с влизане в сила на решението за откриване на производство по несъстоятелност срещу съпругедноличен търговец или неог- раничено отговорен съдружник. Дялове на съпрузите Чл. 28. При прекратяване на имуществена- та общност дяловете на съпрузите са равни. Определяне на по-голям дял на съпруга Чл. 29. (1) При прекратяване на съпружес- ката имуществена общност поради развод съ- дът може да определи по-голям дял от общото имущество на съпруга, на когото е предоставе- но упражняването на родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие деца, ако това създава за него особени затруднения. (2) Съпругът, на когото е предоставено уп- ражняването на родителските права по отно- шение на ненавършилите пълнолетие деца, получава извън дела си движимите вещи, пред- назначени за тяхното отглеждане и възпитание. (3) При прекратяване на общността поради развод или по чл. 27, ал. 2 съдът може да опреде- ли по-голям дял от общото имущество на единия съпруг, ако приносът му в придобиването значи- телно надхвърля приноса на другия съпруг. Получаване на част от личното имущество Чл. 30. (1) При развод всеки от съпрузите има право да получи част от стойността на вещите за упражняване на професия или на занаят и от вземанията на другия съпруг, придобити по вре-
ме на брака, ако са на значителна стойност и той е допринесъл за придобиването им с труда си, със средствата си, с грижите за децата или с работата си в домакинството. Този иск може да се предяви и преди развода, ако поведението на съпруга, който е придобил имуществото, пос- тавя в опасност интересите на другия съпруг или на децата. (2) Алинея 1 се прилага и за случаите по чл. 22, ал. 3. Срокове за предявяване на исковете Чл. 31. Исковете по чл. 29, ал. 3 и чл. 30 мо- гат да се предявяват в срок до една година от прекратяването на брака или на съпружеската имуществена общност, а по чл. 29, ал. 1 и 2до една година от влизането в сила на решението за упражняване на родителските права. Отговорност за задължения Чл. 32. (1) Разходите за задоволяване на нуж- ди на семейството се поемат от двамата съпрузи. (2) Съпрузите отговарят солидарно за задъл- жения, поети за задоволяване на нужди на се- мейството.
Раздел III Законов режим на разделност Имуществена разделност Чл. 33. (1) Правата, придобити от всеки от съпрузите по време на брака, са негово лично притежание. (2) При прекратяване на брака по исков ред всеки съпруг има право да получи част от стой- ността на придобитото от другия по време на брака, доколкото е допринесъл с труд, със сред- ствата си, с грижа за децата, с работа в дома- кинството или по друг начин. Разпореждане със семейното жилище Чл. 34. При разпореждане със семейното жилище се прилага чл. 26. Предоставяне на лично имущество за ползване Чл. 35. Когато единият съпруг е предоста- вил на другия своя вещ за ползване, при липса на противна уговорка ползващият дължи само плодовете, които са налице към датата на пис- меното им поискване. Отговорност за задължения на семейството Чл. 36. (1) Разходите за задоволяване на нуждите на семейството се поемат от двамата съпрузи. (2) За задължения, поети за текущите нужди на семейството, съпрузите отговарят солидарно. СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ | 
публикувай коментар
