©

В дните, в които се водят дебати как да изглежда Братската могила, Божана Апостолова успя с помощта на председателя на Общинския съвет Илко Илиев да намери едно писмо на автора на скулптурните композиции професор Любомир Далчев, в което той излага своя визия за пренареждане на фигурите - така, че да се възстанови историческата правда.

В това писмо с дата 4.2.1992 година, адресирано до тогавшиня Общински съвет, професорът включва част от своите мемоари, писани преди 1989 година. Още в тях той изразява безпокойство, че след падането на комунизма, хората ще пометат комунистическите паметници. Затова той от самото начало е имал резервен план как Могилата да бъде преустроена.

Малко по-долу поместване част от спомените на Далчев.

Припомняме, че няколко години след завършването на Мемориала, той емигрира обиден в Съединените щати и там остава до края на живота си. Плочата с името му на Братската могила бе свалена веднага.

В предаването "Часът на Божана Апостолова" скулпторът Цвятко Сиромашки, който като студент е работил на Могилата, показа нагледно как ще изглежда мемориала, ако се изпълни завещанието на Далчев.

Изкуствоведът Красимир Линков изрази резерви към "преподреждането".

Впрочем през 1992 година тогавашният председател на Общинския съвет Теодор Димитров отговаря на Далчев, отпуснати са даже 200 000 лева от общинския бюджет за започване на работите, но очевидно след това парите са били употребени за нещо друго.

Да продължи Братската могила във вид, който да разказва за историята така, както я е разбирал тогавашният Окръжен комитет на БКП, или да се изпълни завещанието на големия творец?

Думата имат пловдивчани.

"Часът на Божана Апостолова" се излъчва днес, събота, от 19.15 и в неделя от 10.00.

Ето и част от написаното от Любомир Далчев:

"...При сгромолясването на комунизма, което неминуемо ще стане, народната омраза ще помете техните идоли и паметници на измамата, без да се съобразява с художествената им стойност.

Да призная, не бих искал пловдивският мемориал да загине.

Неговата архитектура и скулптурни композиции имат висока естетическа стойност и историческа правда, макар и изопачена на много места.

Аз виждах ясно намеренията на комунистическите управници, които искаха да изтъкнат себе си, но се съгласих да работя заради възможността да творя.

Това, което можех да сторя, беше да творя, както аз разбирам, и да подскажа, където може, истината

Всичко това не оправдава неговото съществуване, ако той, паметникът, не бъде преработен и прегрупиран по посока на историческата правдав.

Ето как го мислех и желаех да бъде той:

Да се махнат и унищожат всички табла-плакати с имена по архитектурните дадености - листата.

Робството, комитетите, въстанията /Райна Княгиня/, турските зверства и Шипка да остана по местата си. Те отговарят на историческата истина.

Шестата композиция - посрещане на руските войни, да остане. Бях избрал разказа за слепия „Дядо Йоцо", защото е дълбоко психологически и се него можеше да се покаже слепотата и илюзиите на българите за „освободителите" и „големия брат".

Тяхната дипломация целеше да вземе Цариград и най-малкото да обедини отечеството ни. Тяхното стоене у нас предизвика разпокъсване на отечеството .

„Разпокъсана България"да е седмата композиция. Това е дадено в коленичилия гигант  от светилището. Неговото  могъщо архитектурно тяло е направено от три каменни блока.

Той да се постави на местото на Обединението, което на свой ред да се премести на съседното осмо място.

За девета композиция да послужи 6-тата от дясната страна, тя отлично ще символизира нелегалната борба в поробените области.

Така да се завърши лявата половина на мемориала.

Двете последни сега съществуващи композиции „Зараждане на социализма" и „Стачен пост" да се отстранят, като маловажни в живота на народа ни.

Дясната половина да започне с четническите борби, тази композиция сега е на 5-то място от същата дясна страна.

За втора композиция да се вземе летящата фигура от 8-то място, тя изобразява устрема на българските войски през 1912-а година.

Третата композиция да изобразява междусъюзническата война и ограбването ни все по инициатива на руската дипломация....ЗЦа нея сега съм направил пластична скица -седнала фигура на мъж-бежанец заедно със семейството си. Фигурата взех като експонат в изложбата във Виена и сега е при мен в Щатите.

Четвъртата да изобразява окупацията ни от комунистите с техните мръсни дела и унищожаването на българската нация и култура. Това е нов обект, който също съм разработил.

„Бойни другари носят ранен партизани" и селянин, работник и руски войник си стискат ръцете, се отстраняват, последната /"дружбата"/1,да се унищожи

За 5, 6 и 7-а композиция да се вземат „РАЗСТРЕЛ", „Затвори" и „Ятачката", които всъщност изобразяват страха, нищетата и преследването, вършени от комунистите.

В осмата композиция се застъпени протестите и стачките против безправието и разпадането на комунистическата система.

Последната, 9-а, композиция да остане. Освобождението от трите робства - гръцкото и  турското в миналото и сега от болшевишкото.

В олтара да се постави образът на страдаща майка - отечеството.

Тазци фигура направих още тогава в голям мащаб - седнала жена с отпхуснати празни ръце..

От двете страни на олтара в празните места да се поставят две масивни плочи /гробев/, които ще говорят за загиналите при борбите български синове и дъщери..

Така преработен паметникът ще се осмисли и ще отговаря на историческите събития и ще остане указател на българската култура.

Уважаеми господа,

Пращам моето предложение - извадка от „Моят творчески път -спомени", не съм правил никакви корекции по него. Това е било моето разиране и моето голямо желание тогава и сега. Аз съм автор на това грандиозно дело и имам правото да кажа какво да се промени в него.

Четвърти февруари 1992 година."