©

Изборите на 11 юли заслужават да бъдат запомнени. И внимателно анализирани. Още преди да имаме окончателните резлтати – някои сбективни изводи.

1.       Ако някой е очаквал срутване на ГЕРБ – след множеството разкрития на служебния кабинет основно, той е останал излъган. Което означава, че връзката на ГЕРБ и персонално на нейния лидер със сериозна част от електората е до голяма степен емоционална. Емоционалните връзки не се поддават на рационални атаки. Тъкмо напротив. Голяма част от феновете на ГЕРБ не се влияят от разкритията за ББР и "Автомагистрали", примерно. Те не се тревожат от приказките за опасно сближаване и даже преплитане на властите, които трябва да функционират разделени. Тъкмо напротив - критиките към любимата партия и любимия лидер ги карат не да се преориентират, а да мразят още по-силно тези, които се опитват да променят чувствата им. Подобни примери има описани в историята.

2.       Големият победител на изборите като че ли е служебното правителство.  Неговите представители трудно пробиваха през бетонните стени на големите медии, но в крайна сметка правителството произведе толкова новини, че просто нямаше как да не се промени поведението на медиите.

Служебното правителството доказа, че "слуховете", които разпространяваха второстепенни медии изглежда до голяма степен отразяват реалното положение в държавата. Служебното правителство показа на българите, че може да има и един друг тип министри. И като капак на всичко бе реализирана многогодишната мечта на българина – да произвеждаме автомобили.

3.       Много важен извод е, че не се наложи двуполюсният модел, който искаха да внушат от ГЕРБ – че срещу евроатлантическата им ориентация се обединяват наследници на комунисти, агенти на Москва и т.н.  Въпреки изкушенията и реалностите – ако щете – срещу  ГЕРБ не се създаде фронт от най-общо казано – български орбанисти. В "Монд" Слави Трифонов заяви много по-силна проевропейска ориентация от Даниел Митов, примерно. Не трябва да се забравя обаче, че евроскептичните партии – макар и да останаха извън чертата, ако се съберат техните гласоподаватели, ще се получи сериозна цифра.

 Какво следва нататък? Идва ли нов преход? 

Кое е по-добре да ни се случи – компромисна коалиция или нови избори?