©

               Пловдивският окръжен съд осъди за грабеж на златарско ателие подсъдимите Тодор Николов и Кристиян Гомес.

                Те бяха признати за виновни в това, че на 28.04.2009г. в гр.Пловдив в съучастие са отнели чужди движими вещи - сребърни и златни бижута от владението на Димитър Недев на обща стойност 46 152,52 лева с намерение противозаконно да ги присвоят като са употребили за това сила и заплашване и деянието е в особено големи размери и са били въоръжени - престъпление по чл.199, ал.2, т.3 от НК.

           Тодор Николов беше признат за виновен и в това, че на 25.04.2009г. е отнел от владението на  Невенка Кусева сумата от 8 лева.

За така извършените от него престъпления подсъдимия Тодор Николов беше ОСЪДЕН на ДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален „ СТРОГ " режим.

 За така извършеното от него престъпление подсъдимия Кристиян Гомес беше ОСЪДЕН на ОСЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален „ СТРОГ " режим.

На 23.04.2009 година в гр.Пловдив се срещнали подсъдимия Тодор Николов и неговия приятел Стоян Карагяуров. Причината за същата е било желанието от тяхна страна да закупят високорискови наркотични вещества, които да използват за лични нужди. На състоялата се среща в парка срещу ресторант „Белите брези" и в процеса на разговора двамата установили, че нямат необходимия финансов ресурс, за да закупят желаните от тях наркотични вещества. Поради тази причина Стоян Карагяуров скъсил, махнал част от златния си ланец, след което отишли в златарското ателие, намиращо се на ул."Пере Тошев", където работили свидетелите Димитър и Веселин Недеви. Влизайки вътре Стоян Карагяуров продал този къс злато от неговия ланец за сумата от 38 лева, като през това време Тодор Николов бил отстрани и внимателно оглеждал златарското ателие. Впоследствие и след получаването на паричната сума двамата отишли в квартал „Изгрев", от където закупили желаното от тях високорисково наркотично вещество - хероин.

На 25.04.2009 година около 16.00 часа Тодор Николов се насочил към ул."Тодор Александров". Движейки се така стигнал до хранителен магазин. В него от 2005 година работила като продавач свидетелката Невенка Кусева. Тъй като по това време е имало клиенти, Тодор Николов застанал отстрани, в близост до него, но с постоянен визуален контакт, като целта му била и при липсата на лица в помещението да влезне вътре и използвайки сила и заплашване със сигнално-газовият пистолет, който носел със себе си и бил закупен предходния ден, да отнеме парите от оборота, с които да задоволи ежедневните си потребности. Виждайки, че в помещението вече няма посетители, Тодор Николов сложил на главата си качулката от връхната си дреха, поставил на лицето си големи черни слънчеви очила и изваждайки пистолета се насочил към обекта на престъплението. Влизайки вътре и насочвайки оръжието към свидетелката Невенка Кусева, със заповеднически тон й казал да му даде парите и оборота. Същевременно и демонстрирайки своята сериозност, той във въздуха произвел изстрел с пистолета, който бил чут от намиращите се в близост до хранителния магазин свидетели. Приближавайки се до нея и заплашвайки я с оръжието, както и използвайки физическите си данни със сила я изблъскал към витрината на хранителния магазин. Политайки вследствие на така приложената спрямо нея груба сила, Невенка Кусева се ударила отстрани и започнала да вика за помощ. Междувременно Николов прескочил плота и намирайки се в задната част и откъм мястото на продавача, от дървено чекмедже отнел 4  банкноти с номинал от два лева, след което бягайки напуснал обекта на престъплението. Това негово действие било забелязано от свидетели, които от своя страна оказали помощ на пострадалата свидетелка Кусева. Междувременно Николов се прибрал в дома си и след като се преоблякъл с други дрехи отишъл в квартал „Изгрев". С така отнетите малко преди това парични знаци и от неизвестно лице закупил два пакета хероин, които използвал за лични нужди.

      На 27.04.2009 година поради липса на парични средства Тодор Николов решил да извърши грабеж на златарското ателие. Тази своя идея още същия ден споделил с подсъдимия Кристиян Гомес, който пристигнал в Република България през месец януари 2009 година и бил приятел на сестрата на Тодор - Нина Николова. Първоначално Кристиян отказал, но на 28.04.2009 година и след поемане съвместно на известно количество концентрат - уиски се съгласил да участва като извършител в това начинание. Осъществявайки замисленото Тодор Николов облякъл черно шушляково яке с качулка, , черна плетена шапка като взел със себе си сигнално - газов пистолет „EKOL", и малък нож. От своя страна Кристиян, черно яке от лъскав промазан плат с качулка, като на главата си сложил черен чорап и плувка от черен еластичен плат. Успоредно с това взел и син спортен сак, както и кухненски нож, след което двамата се насочили към обекта на престъплението. Около 11.45 часа на 28.04.2009 година двамата стигнали пред входа на златарското ателие и слагайки на главите си черните чорапи, качулките и очилата влезнали вътре. В пространствено изложение златарското ателие се намирало на втория етаж на жилищна кооперация и се състояла от две помещения - едното обособено за клиенти с изложени бижута от благороден метал, а вътрешното преходно помещение, което имало взор към първото - било оформено като работилница. Влизайки в това работно помещение Тодор Николов извадил и заредил пистолета, след което го насочил и опрял в главата на свидетеля Веселин Недев, а  Кристиян извадил кухненският нож със зелена дръжка и го опрял в тила на свидетелят Димитър Недев. Заплашвайки ги с носените от тях оръжия и крещейки да не мърдат, поискали от свидетелите Недеви парите, както и златото, което се намирало в този момент в ателието. Димитър Недев отговорил, че всичкото злато е на витрината, вследствие на което Кристиян Гомес отишъл и започнал да слага в синия спортен сак бели кутии с различни бижута. През това време Тодор Николов стоял с насочен пистолет срещу братята свидетели Недеви като с висок и заповеден тон им крещял да не мърдат, а към Кристиян - да действа по-бързо. По този начин подсъдимите отнели сребърни и златни бижута на обща стойност 46 152,52 лева.

    Отнемайки вещите и на бегом двамата обвиняеми напуснали обекта на престъплението, като се насочили към ул."Даме Груев"- в междублоковото пространство. През това време свидетелят Веселин Недев взел от намиращото се в шкафче на бюрото си сигнално-газов пистолет и заедно със свидетеля Димитър Недев тръгнали след обвиняемите. В района на ул."Даме Груев" № 30 братя Недеви успели да настигнат Кристиян Веласко Гомес. Стигайки до него свидетелят Веселин Недев го бутнал на земята и паралелно с това го ударил със сигнално - газовия пистолет в главата, а свидетелят Димитър Недев с крак го ударил в областта на корема. Виждайки ситуацията Тодор Николов, който бил доста по-напред, се върнал да помага на своя приятел в лицето на Гомес и вземе отнетите златни и сребърни бижута. На това негово действие реагирал свидетеля Димитър Недев, който се насочил към него с намерение от своя страна да защити брат си - свидетеля Веселин Недев. При така създалото се положение, Кристиян Гомес се опитал да извади ножа, на което действие свидетелят Веселин Недев реагирал моментално като му хванал ръката, но предвид положението, в което се намирали - на земята и борейки се - изпуснал държаното от него до този момент оръжие. Тогава Гомес взел от земята сигнално-газовия пистолет носен от Веселин Недев, произвел изстрел и след като го ударил няколко пъти в главата го изхвърлил и побягнал към близките блокове. През това време Тодор Николов бягайки към мястото, където преди това е имало физическо стълкновение между Гомес и свидетелите Недеви, насочил ръката си в която държал оръжието напред и произвел два изстрела, след което започнал физическа схватка със свидетеля Димитър Недев. По време на извършените телодвижения Тодор Николов получил няколко удара по главата и левия горен крайник, след което и забелязвайки бягството на неговият съучастник се обърнал и побягнал в противоположна нему посока.

     Делото се разгледа по процедурата на съкратеното съдебно следствие - с предварително изслушване без разпит на свидетелите и вещите лица пред съда. Подсъдимите признават фактическите обстоятелства по повдигнатите им обвинения. Затова им беше определено наказание под предвидения минимален размер.   

               Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15 дневен срок пред Апелативния съд.