Върховният касационен съд намали от 7 на 6 години присъдата на В. Х., която беше призната за виновна в това, че на 13.01.2019 г., в село Труд,  умишлено е умъртвила съпруга си К. Х. В останалата част решението на Пловдивския апелативен съд е оставено в сила.

Делото беше разгледано от ВКС след жалба срещу решение на Апелативния съд, който от своя страна намали първоначално определеното от окръжните съдии наказание на В. Х. от 9 на 7 години лишаване от свобода. И пред касационната инстанция защитата поддържаше тезата, че подсъдимата е действала в условията на превишаване пределите на неизбежната отбрана.

По време на съдебното заседание апелативните съдии назначиха допълнителна комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза. С оглед заключението на вещите лица и подробен анализ на всички останали доказателства по делото, съдът прецени, че не са установени данни за наличие на уплаха и смущение у В. Х. по време на инцидента. Няма и основание да се приеме, че тя е действала в състояние на афект. Според пловдивския съд, в случая не може да се приеме и наличието на неизбежна отбрана. Това е така, понеже умъртвяването на пострадалия В. Х. е извършено след като агресията, проявена от него спрямо подсъдимата, вече е била прекратена. Той се е намирал паднал на земята и дезориентиран.

В решението си върховните магистрати посочват, че Апелативният съд е изпълнил задължението си да провери фактите по делото. Провел е допълнително съдебно следствие и изцяло е проследил установената хронология на събитията във фаталния ден. Точно е определил момента, в който нападението спрямо подсъдимата е прекратено. Изцяло е споделено становището на пловдивските магистрати, че пострадалият е бил лишен от възможността да поднови нападението си или да го довърши и това негово състояние е било видимо и възприето от В. Х. Посочено е, че предходните инстанции подробно са обсъдили всички съотносими обстоятелства и са стигнали до правилния извод, че след като подсъдимата е седнала върху корема и гърдите на починалия е последвало душене, довело до смъртта му, а тогава вече спрямо нея не е било осъществявано непосредствено противоправно нападение.

Върховният съд е приел, че жалбата е частично основателна само в частта за справедливостта на наложеното наказание.

Данните по делото сочат, че подсъдимата е малтретирана от съпруга си години наред, като насилието му е ескалирало след смъртта на сина им. Агресията на пострадалия е проявена и в момент, предшестващ престъпното посегателство. Подсъдимата е с чисто съдебно минало, с влошено здравословно състояние. Въпреки, че живеела в среда на домашно насилие В. Х. не е спряла да работи. Има добри характеристични данни. Проявила е разкаяние и преоценка на престъпното си поведение. Изброените смекчаващи обстоятелства намаляват значително личната степен на обществена опасност на жената.

Върховните магистрати смятат, че целите на наказанието могат да бъдат постигнати и с по-ниско наказание и за това й намаляват присъдата от седем на шест години лишаване от свобода.

Решението на ВКС е окончателно.