Вчера хубаво си говорихте за миналото, ама е време да почнем да говорим и за бъдещето, което ни интересува и нас младите — като например в каква среда създаваме и гледаме деца. 

Светът не е готов още да узрее за идеята, че след «ковидо» вече нищо нема да е същото. Някои визионери вече започват да говорят за пост — ковид икономика. Ние имаме шанс да се пренастроим светкавично, което едва ли ще стане, защото управляващите ни са тотални лекета, а не визионери. 

В пост — ковид икономиката ще е важна автоматизацията, роботизацията и изкуствения интелект и компютърната лингвистика и техните приложения. Минаваме от индустриална революция към информационна революция. Всеки и всичко ще бъде следено чрез (и не само) «интернет на нещата» и собствените им мобилни устройства включително. Свободата на скрито усамотяване ще става мираж все повече и повече. До голяма степен ние досега сами се отказахме от свободата си да бъдем скрити, поради това, че доброволно се разголваме в социалните мрежи.

Постепенно всичко човешко в нас ще изчезва, защото ще се заменя с машинен аналог — от ръце и крайници, през сърце. Мозъкът сигурно ще е голяма лъжица за устата им и той няма да може да бъде заменен с изкуствен, защото това ще значи, че заменят личността с нейно несполучливо копие (или по-точно «проекция»). Да не говорим къде отиват душата и духа — това е доброволно убийство на личността.

Климатичните промени ще довеждат до потопи тук таме и навярно промяна в океанското ниво. Някои острови и крайбрежни населени места ще изчезнат под вода. Високотехнологичните страни ще създадат подводни или плаващи градове.