Световна поща
ОФЕРТА за политически предизборни участия в програма на   Пловдивската телевизия Тракия"  ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ -2026 Защо...
цялото писмо
Малки обяви
РЕКЛАМНА ТАРИФА в сила до 31.12.2026 РЕКЛАМНА ТАРИФА 2026 ПЛОВДИВСКАТА ТЕЛЕВИЗИЯ “ТРАКИЯ” е на пазара повече от 27 години и е ЕДИНСТВЕНАТА пловдивска телевизия във...
цялата обява
НОВИНИ ВИДЕО новини Излъчване на живо във Фейсбук Ех, густо, майна, Филибето - спомени и размисли за Пловдив Медии с човешко лице За прехода Видео архив ПОТВ ПОТВ в TikTok
Какво е ПОТВ?
Екипът на ПОТВ
Програмната схема
Какво се крие зад заглавията?
Рекламната тарифа
Стажантска програма
Медии с човешко лице
За контакти
п
в
с
ч
п
с
н
Партньори:
Реклама:
ЗА  НЬОЙ - ОТВЪД  БАНАЛНИТЕ  ЖАЛЕЙКИ
Източник: ПОТВ 08:38 / 29.11.2020
©

Безспорно е – Ньойският договор е голяма трагедия за българския народ – не толкова поради материалните репарации и загубени земи, колкото поради прекършването на националния порив за обединение, на вярата в собствените сили. 

   Но направихме ли необходимите изводи от това, преосмислихме ли нещо в привичните си позиции, някакви полезни за развитието ни поуки извлякоха ли се ?

       Ами не. Отговорът е – НЕ.

      Днес, когато измина вече един пълен век от онези тежки и тъжни дни и започнахме следващия, не е ли време по-честно, ако трябва болезнено откровено, да се вгледаме, да потърсим пак истините и поуките? Нима винаги другите са все лошите, вероломните, жестоките, несправедливите, а ние все сме онеправданите, добрите, човечните, благородните?  Нашите, разбира се, са героите, трагично предадени от международните сили, а онези другите – отвратителни полухора.

    Така ли мислим?  Значи – нищо не сме научили. От нищо не сме се поучили. Голямата трагедия не е послужила за национален катарзис.

     Ама изобщо – необходимо ли е ?  Да. Примерът с Германия ни показва защо е така.

   Германският народ не прие и не осмисли загубата в Първата Световна война и тежките условия на Версайлския договор. Резултатът беше наистина невиждано жесток разгром във Втората Световна с над десет милиона жертви, пълно разрушение и неизброими страдания. И тогава, след 1945-та, германците изживяха своя катарзис – не без помощта на страните-победителки. За броени години Германия, макар и осакатена, орязана с 30 %, разцепена на Източна и Западна, се превърна в локомотива и на европейската икономика, и на социалното развитие, и на политиката на разбирателство, мир, хуманизъм и сътрудничество между хората и народите.  Подобно нещо се случи и с крайно милитаристичната империалистическа Япония след войната – катарзис, последван от всестранен прогрес. 

      Без катарзис няма въздигане.

     А българите не преосмислиха почти нищо, за катарзис не можем да говорим. За нас обидни, съвършено незаслужени бяха тежките санкции, които Великите сили ни наложиха – на нас, невинните, дето сме целите в бяло, миролюбивите, несправедливо окрадените... Не ни идва на ум, че не страна от Антантата ни нападна, а НИЕ нападнахме в гръб страна от Антантата (Сърбия, 1915 г.), която година и нещо изнемогваше, но удържаше успешно фронта срещу Австро-Унгарската империя. След което се срути и така дадохме целения стратегически излаз на Германия и Австро-Унгария през Балканите до Османската империя и чак до Персийския залив, излаз, който осигури на обградените дотогава Централни сили достатъчно суровини, за да продължат войната още 2 години и след 1916-та. 

     Не ни идва на ум, че НИЕ нападнахме в гръб сражаващата се на Карпатския анти-австрийски фронт Румъния (като поканихме турски войски на наша земя, за да ни помогнат в нахлуването) – и така за втори път станахме – и останахме завинаги – СТРАНА-АГРЕСОР в очите на световното обществено мнение.

    Не ни идва на ум, че НИЕ не откликнахме на горещите англо-френско-руско-италиански молби  да помогнем дори символично на фронта в Дарданелите през 1915 г. или поне да останем неутрални. Не, ние осъзнато и преднамерено избрахме обратната позиция – да подкрепим клатушкащата се Османска империя (която само преди 2 години бе обезбългарила вероломно Източна Тракия), като разрушим най-слабото звено на Антантата и така в крайна сметка обречем Русия, а не Турция, на срутване в пропастта. (Така избрахме да се бием с ВСИЧКИ останали православни народи, в защита на мюсюлмански и католически.)

     За лидерите на Англия и Франция това бе напълно ясно (или поне така мислеха те, както и мнозинството съвременни изследователи) – намесата на България удължи Световната война с цели 2 години, довели до милиони никому ненужни жертви и разрушения. Тогавашната българска власт (Фердинанд, но и Радославов) избра наместо да извади единствения съюзник на австро-германците - Турция – от войната, и така да доближи нейния край, да атакува и извади от войната два слаби члена на Антантата (Сърбия и Румъния), и така да удължи мъчително агонията на войната чак до ноември 1918 година. Точно това ни каза по време на преговорите самият Клемансо – това е причината България да бъде наказана. И не можем да отречем логиката тук. Може би наказанието бе по-тежко от заслуженото – но, благодарение и на  Президент Уилсън, не и катастрофално.  България запази основната си територия и изплати в крайна сметка по-малко от една десета от наложените репарации.

       Казаното ни най-малко не омаловажава проявените доблест и издръжливост на нашите войници и офицери на фронта, на гражданството в тила. То само още веднъж потвърждава колко съдбоносни са решенията, които се взимат на политическия връх и как самоотвержените усилия на милиони се превръщат в прах или дори в своята противоположност, когато нацията няма достойни водачи.

           Извод, който е в сила и днес.

 АВТОР - НИКОЛАЙ  БЛИЗНАКОВ

Коментари [2] публикувай коментар
 www.AvtochastiOnline24.bg
POTV във Facebook
Пловдивската телевизия на живо
Актуално видео
Тайни срещи и в Париж?
Програмата на ПТВ Тракия
Анкета
КОГА ЩЕ БЪДАТ УВЕЛИЧЕНИ ПЕНСИИТЕ?
За Коледа
Догодина
В края на мандата
На куково лято
Реклама

Всички права запазени ПТВ Тракия. Никаква част от съдържанието на този сайт не може да бъде използвана без позволението на автора. Поставянето на линкове към текстови и видеоматериали и снимки от сайта е позволено.


Дизайн, програмиране и хостинг: