©

От стената на Yanko Gochev

:

Националният предател генерал Радко Димитриев (петият отляво надясно) като командир в руска военна униформа и сред руски офицери на Северния фронт на руската армия през Първата световна война, 1915-1918г.

Непълен списък на ''подвизите'' на руския агент Радко Димитриев или как по заповед на Русия се работи последователно против България за нейното унищожение:

1. На 9.08.1886г. Радко Димитриев е ''главен организатор'' по думите на Симеон Радев на предателите клетвопрестъпници русофили, осъществили платения от руския император българофоб Александър III преврат, детронирал по руска поръчка българския княз Александър Батенберг.

2. През февруари 1887г. отново по руска поръчка и срещу заплащане активно участва в подготовката и избухването на антидържавните метежи в Силистра и Русе, а след потушаването им бяга при началниците си в Русия, където служи до 1896г.

3. Изцяло се проваля като военачалник в Балканската война като командващ 3-та българска армия. След завземането на Лозенград на 11.10.1912г. самовлюбеният ''Наполеончо'' вместо да преследва разгромените турци, иска 2-3 дена почивка и си прави тържествен парад. Така дава възможност на турската армия да се съвземе от разгрома и да се организира на линията Бунар Хисар - Люле Бургас. Цената на неговите действия е изтреблението на почти цялата 5-та Дунавска дивизия на генерал Павел Христов, хвърлена в жесток бой с цели 3 турски корпуса при Бунархисар и понесла огромни загуби.

4. Умишлено проваля атаката при Чаталджа на 4 и 5.11. 1912г. Атаката е срам дори за обикновен подпоручик по некадърност на подготовка и провеждане. Атакува по целия фронт с един ешелон, а целият втори ешелон оставя в пълно бездействие

Когато на 4.11.1912г. дружина от 29-ти Ямболски полк пробива турските позиции и завзема Илери табия, тя не е подкрепена, а е разстреляна в гърба от българската артилерия, командвана от предателите русофили. На 5.11.1912г. вместо да вкара в боя втория ешелон започва да пише паникьорски донесения до ЩДА и иска спиране на атаката, което успява да постигне.

5. Последователен противник докрай на българската атака на Одрин, за да не дразни руските си господари. НЯМА НИКАКВА ЗАСЛУГА за атаката и превземането на Одрин на 13.03.1913г.

6. Противник на българското настъпление при Чаталджа през март 1913г., след падането на Одрин, за да не се засегнат руските интереси в Проливите и Цариград.

7. Съучастник в тракийския геноцид през лятото на 1913г. В навечерието на турската окупация заповядва на войските ни там да опразнят Източна Тракия. Така оставя мирното българско население, което е предварително разоръжено от русофилското правителство изцяло беззащитно на произвола на съдбата и на куршумите, ножовете и огъня на турската армия и башибозук. И то без да го предупреди и да го изтегли заедно с войската! Това е типично ''престъпно безумие'', цената на което платиха тракийските българи с реки от кръв.

8. Като помощник-главнокомандващ услужливо спира настъплението на армията на 18.06.1913г. срещу Гърция и Сърбия. Така по негова вина Българската армия губи инициативата, преминала в ръцете на ''съюзниците - разбойници.'' Това е неоценима услуга на враговете на България.

9. Връща 1-ва българска армия на генерал Васил Кутинчев, успешно настъпващата в Сърбия и завзела Княжевац, с което подпомага действията на сърбите и румънците. 1-ва армия е почти унищожена в услуга на враговете на България.

10. Спира успешното настъплението на 3-та българска армия към Пирот и спасява Пирот за сърбите като удължава сръбската окупация над стария български град.

11. Чрез прибързано изтегляне на 2-ра армия на 24.06.1913г. пуска гръцките войски прeз Беласица и Рупелския проход в Пиринска Македония и улеснява геноцида над българите там;

12. Умишлено пропилява победата на 4-та българската армия над сърбите при Криволак на 21.06.1913г., като нарежда на командира й русофилът генерал Стилян Ковачев да отстъпи без бой и то без да има противник пред себе си. Така позволява на сърбите да прехвърлят резерви и да потушат Тиквешкото въстание на българите в Македония в услуга на враговете на България.

13. Унищожава Дунавската флотилия преди румънския десант, като й нарежда да се самопотопи в Русенски Лом, за да не пречи на румънската интервенция в Северна България в услуга на враговете на България. Помага и на Русия, защото тя дава мостовете на румънците, за да минат Дунав в услуга на враговете на България.

14. През лятото на 1914г. напуска поста посланик в Русия, с който е бил награден от цар Фердинанд, приема руско поданство и влиза в руската армия. Извършва дипломатическа измяна към Родината - престъпление, достатъчно за смъртна присъда.

След това се сражава НЕУСПЕШНО в редовете на руската армия на Източния фронт, същата армия, обявила война на България и нападнала нашата армия в Добруджа и Македония.

Всичко това са достатъчни основания за демонтажа на всякакви негови паметници и заклеймяването му во веки веков като един от най-големите национални предатели в българската история, причинил с действия и бездействия ОГРОМНИ ВРЕДИ на България и българския народ.