©

Социалната политика е нещо с дълга история – почти като проституцията.

По времето на Рейгън измислили голяма социална програма. Авторите отишли при президента и му казали, че за тази работа ще трябват 100 милиарда/примерно/.

Президентът веднага попитал: "А колко ще струва администрирането?" Политиците се спогледали, помислили и отговорили:"Ами към половината от парите".

След което Рейгън им посочил вратата.

Не съм сигурен в цифрите, но историята е истинска. И трябва да влезе в главата на всеки, който преразпределя парите на данъкоплатците.

Ама откъде да намерим българския...а може би и европейския Рейгън?

От години една част от бедното население у нас получава европейски хранителни пакети. На база доходи отпреди три години, впрочем.

Тази година пакетите са към 22 килограма. Онзи ден една бедна баба отишла в Кючука да си получи пакетите с...Мерцедес Ес класа. Е, не бил неин, на внук й. Това между другото.

Та колко ли струва администрирането на тази иначе хуманна мярка?

Започваме:

1.      Заплати на комисия, която да разпредели парите по държави.

2.      Разходи за комисия, която да определи вида и обема на продуктите.

3.      Разходи за чиновници, които да оформят конкурсните книжа.

4.      Конкурс, комисия за оценка.

5.      Конкурсът обаче се оспорва задължително – разходи за адвокати.

6.      Закупуване на продуктите, превоз, складиране, охрана, застраховане..

7.      Транспорт на продуктите по пунктове, наем складове, охрана, застраховка, обслужване на правоимащите.

8.      Граждани връщат продукти, защото в лещата, примерно, има гъгрици. А то няма как да няма издънки, тъй като конкурсът търси най-ниската цена. А тя се постига или с ниско качество, или с авансово плащане на големи количества. А за да купиш големи количества, трябва да имаш много свободни пари накуп. А кой в България има такъв свободен капитал? И дали през тези конкурси не се перат едни мръсни пари? Само догадки.

9.      В крайна сметка продуктите са по къщите и се оказва, че половината са излишни. Например две кила тахан халва, примерно, при положение, че лекарите ти са забранили всичко сладко. И тогава продуктите се подарят, разменят или в крайна сметка изхвърлят. Циганите са по-практични – изкарват ги пред къщите на две касетки и ги препродават на по-ниска цена от пазарната.

Като се съберат разходите, дали няма да излезе онова "половината", което чул Рейгън?

Много близко да акъла би било на бедните да се раздават не "пакети", а ваучери. Както май правят в родината на Рейгън.

Тази идея най-после се появи на бял свят. Тя заменя обещаните 10 процента увеличение на пенсиите. Каква е причината – можем да се досетим.

Ваучерите са нещо по-практично, разбира се. Дават ти 12 талончета по 10 лева и отиваш да пазаруваш във всеки магазин. Само трябва да си правиш сметката. Защото ако е 9 лева, няма да ти върнат левчето.

Системата с ваучери изглежда върви в други страни. Само че ние сме страната на най-ниските пенсии. Пенсионерът има проблеми не само с изхранването. Първо той мисли за тока, после за лекарствата, на трето място да си плати вноските по бързия кредит, който е изтеглил, ако му се е наложило лечение,заделя за цигари и чак тогава се сеща да яде.

И така – има той 12 талончета, но няма пари за тока. Който ще му спрат утре. Или за кредита и всеки момент може да го дадат на съдия изпълнител.

И тогава дядо Пешо, примерно, започва да мисли как да превърне талончетата в живи пари. Отива в кварталната бакалничка при леля Мара и започва да я моли да му осребри ваучерите. Само че леля Мара има след два часа да плаща стока, за която доставчика иска банкноти, а не хартийки. Тоест, ваучерите ще декапитализират някой по-малки обекти  те ще отказват да работят с тях, но кой ли да се сети за тези подробности.

В крайна сметка леля Мара кандисва – но на курс 8 лева за ваучер. И двете страни са доволни.

Дали някои предприемчиви българи няма да превърнат тази дейност в основна? Вероятно половината от правоимащите ще са доволни да сменят хартийките за жива пара.

Отделен въпрос е кои реално имат право на ваучери? Защото ще има и такива с Мерцедеси пред вратата. И с четири апартамента, които дават под наем. И т.н.

Същият проблем съществува и при детските надбавки от 40 лева. Защо трябва да ги получава Иванчо, чийто баща получава 4 хиляди лева. И майка му още толкова?

И т.н.

Та тънка работа е социалната политика. Още по-сложна става, когато е в ръцете на хора, които и не могат да си представят какво означава да живееш с 300 лева.

Може би най-спрадедливото е най-после да се извърши така нареченото "осъвременяване" на пенсиите. Ама то иска работа, време и много сметки.

А изборите чукат на вратата...