До "Пловдивска Обществена Телевизия“,

До ПП БТР,

Привет,

 Днес видях вашето интервю с хората от партия БТР. Това определено е едно от най-хубавите ви интервюта за последните няколко седмици.

 От нещата, които чух от тях, разбира се, имаше и много глупости, но имаше и правилни неща, които действително могат да ни измъкнат от таз сегашна безпътица.  Подобни неща под други имена си ги имаше другаде, но става въпрос за следното:

Да кажем, че аз съм някаква малка фирма, едвам прохождам и нямам възможност да наема хора, за да си реализирам идеите, които може и да са прекрасни, но като няма пари за тях, ще си останат само идеи. На запад хората си имат едно анархистко Crowd Funding или финансиране от тълпата (буквално). Но тук това няма как да стане, защото у нас тълпата е безкрайно бедна или стисната и си държи кинтите под дюшека или си ги дипли в апартаменти (недвижиности) или в банка.

 Тия хора от партията БТР, са се сетили да обърнат парадигмата. Не аз да търся парите, а парите да намират мен. Така или иначе всеки трябва да работи. Държавата поема издръжката на всеки завършил или още учещ висшист, поема му заплатата. Да кажем, че съм си избрал 5-има още учещи програмисти от някое уни. Държавата ще им плаща заплатата за известно време. Защо ѝ е да го прави? Защото, ако не го направи, тия хора ще ги глътнат западняшките концерни и ще избягат от тая страна веднага, щом могат. Затова, тя има интерес да го прави, за да останат тук. Така аз ще мога да си реализирам мечтата и примерно да се появи някакъв продукт. Тоя продукт аз ще го направя отворен код: всеки ще може да го ползва за негови си неща, включително и държавата, която ми е помогнала аз да го направя. Ако в продукта има хляб, в света ще се появят общности, които ще го поддържат и навярно някои големи компании ще го ползват за техни неща. Ето, че държавата е помогнала не само на мен, малкия програмистки бизнес, ами и на големите компании. Ето затова, държавата може да иде да говори с тия големи западняшки компании и да им каже: вижте к‘во, във вашия бизнес в моята страна мога да инвестирам такива пари, но с ваша помощ може и още, затова помогнете ни и вие. Ще завъртим процеса и накрая ще се появят неща, които ще са интересни и за вас. От своя страна, голямата компания може да пуска безплатни, ако не отворени версии на нейни удобни инструменти за разработка и така да ни върне услугата на нас анархистите в софтуера, които си пишем код за кеф.

Точно това е сливането на ИН и ЯН: мъжкото и женското начало, за което се опита да говори човека при вас. Капитализма и анархистите (като мен) живеят в СИМБИОЗА и взаимно се допълват и си помагат, а не се състезават и не гледат кой кого да надцака и прецака, така както се сливат мъж и жена физически и духовно в една среда на любов и взаимност, за да се появи новия живот.

 Държавата е ключов елемент, който е балансьора, който трябва да балансира интересите на капитализма и анархизма. И да създаде подходяща среда те да се обикнат и балансират. Всеки един умен милиардер знае, че милиардите, които той има, не са негови реално. Нито ще си ги носи в гроба, нито парите могат да седят на едно място. Тяхната основна задача е да се въртят. Затова развива мащабна дарителска дейност, с която да "завърти колелото“ и процеса да "започне отначало“ и да стане устойчив.  Това го знае и Сорос, който тези хора мразят, но и той прави дарителска дейност чрез фондации за неща, които смята за важни. Друг е въпросът дали те са добри неща или не.

 По същия начин, подобен на анархизма в софтуера и хардуера, може да се развият и свободни малки фирмички и общности и във всички други сфери на икономиката и живота. И сега ще кажете, добре, ама от къде пари да се построи анархо-капитализма. Парите ще дойдат от емитиране на дългове или от печатане на хартийки левчета, но за нашата страна за момента това не е реалистично и скоро няма да е. Дори и да нямаше никакви валутни спирачки, хиперинфлацията щеше да охлади всички такива амбиции за безконтролно печатане на хартийки или техните електронни еквиваленти. А и няма кой да се хване на хорото да ни повярва, че да направим пирамида, а‘ла доларовата пирамида на ФЕД или нещо биткойнско. Така, че емитираме дългове. Боко Тиквата и сега емитира дългове, но с тия пари той не помага на населението да генерира свободни фирмички и хора в анархистки общества, които да си партнират с едрия капитал, а строи магистрали и пътища, които скоро никой няма да ползва, защото всеки бизнес ще е умрял. Тези "стартъпи“ след известно време ще се окопитят, ще си стъпят на краката, някои ще станат по-крупни и ще почнат да плащат данъци на държавата и тя ще почне да си връща това, което им е дала.

 Да не говорим, че анархизма ми дава важна свобода, която няма как да се случи в капитализма, ако влезна в огромна компания да ѝ работя: няма да мога да работя там както аз искам и за каквото аз искам, а ще трябва да проституирам интелектуално вътре в компанията: да пиша на каквото и за каквото те ми плащат, без да мисля много много, без да имам никаква свобода на творчество и експерименти или евентуално да имам съвсем малка такава свобода.

 В крайна сметка, свободата на творчество и експеримент е много по-важна от всички пари на тоя свят и тя е тази, която ме кара да ходя с интерес на работа и да изпитвам духовни оргазми със сила, сравнима с физическите. Другото място, където все още има някаква такава свобода, са университетите. Не случайно работя в такъв. Но дори и в тях свободата не е много пълна.

George Pashev,