©

Бесен съм! Мразя Димитър Христолов ! Проклинам , обаче,тези които убиха детските ми спомени и мечтите ми!

Защото , ако историята ни учи, че на връх Вола революционерът Христо Ботев се изправя с чело срещу сачмата на заптието, то днес истинските убийци на вярата „Ботев" нямат чело да разкрият амбициите си.

В следващите редове нямам никакво намерение да се занимавам със Селския, защото освен отвращение, той не поражда у мен никакви други чувства. Омерзен съм , обаче, от тези които доведоха нещата до там - 24.02.2010 година, датата на която една вяра, една любов си отиде с кончината на най- стария футболен отбор в България. Това го направиха хора, които не са били на стадиона , когато „Ботев" мачкаше „Барселона" и „Байерн". Когато ботевистите бяхме там, днешните убийци на отбора и неговата история, вероятно са били в нечии ташаци / срещу този мъжки атрибут нямам нищо против, защото той е символ на живота, той облагородява, както казва и Бойко Ватев от ВМРО, но по една друга тема/. Проклинам ги - заради детските ми спомени, заради любовта ми, заради мечтите ми - „Ботев". Проклинам ги , защото го направиха не от загриженост към съдбата на „Ботев" .

Това са половината на половин дузина самозабравили се местни политиканчета, станали популярни в местното управление като групата на „Бидоните". Самопровъзгласили се и за привърженици на футболния отбор . Тяхната любов стига до там - от пет години насам да се разполагат в централната ложа на стадиона и да вперят поглед напред. Ясно е обаче, че взора им стига далеч от футболния терен и 22- мата на него. Взорът им минава границите на стадиона и спира между два калкана на кооперации. Защото между тях е скътан общински апетитен терен на улица „Варшава". И когато „Бидоните" имат свой заместник- кмет по спорта, който бие тъпана, че стадиона е на този отбор, който феновете припознаят, нещата си идват на мястото. За патрон са си избрали достоен ортак- проваления телевизионер и мераклия за политик Бареков, наричан ласкаво от феновете си „Б/ю/реко/ф/.   И за него е ясно, в чии ташаци се е намирал, докато пред „Ботев" подвиваха капачки играчи като Кини,Шустер,  Симонсен , Лерби, Жан-Мари Пфаф и братя Хьонес . Тази група от морални убийци на марката  на най- стария роден клуб в един момент си помисли , че може да си приватизира всичко- историята, любовта, заслугите, постиженията , бъдещето и най- вече ... терена  на „Ботев". За целта им бяха нужни само пет платени лумпена, които да спекулират от името на привържениците.

 Прав е един от бившите собственици на отбора Христо Данов. Той пита, защо през тези 11 години  мераклиите за отбора не извадиха пари и да откупят „Ботев" от собственика. Бидони или бюрекофци сега ще вадят ли пари за „НОВ БОТЕВ"?

Или трябва да имаме сетива , за да видим, че  зад този  проект се крият политически и икономически интереси към Пловдив.   

  Въпреки всички тях, БОТЕВИСТИ, идете на паметника на Христо Ботев на стадиона. Там пише: ТОЙ НЕ УМИРА!

Лично мнение на Димитър Русков

Редакцията на ПОТВ и на сайта избягва да дава редакционни мнения по футболни въпроси