Филибелийският език не е нещо застинало. От неговите недра се възраждат нови и нови думи и изрази, които ни помагат да си обясним действителността.

Благодаря на пловдивчани, които ни изпратиха своите стари и нови лафове.

Ето някои от тях, които ще се опитаме да обединим в един разказ:

Лято е.

Пичовете са баялдисали от следобедната жега, но слънцето залязва и настъпва оживление.

Време е за хава.

Едни тръгват по чарка, други се събират пред Тримона.

Започва се с оглед и въведение: „Густо, майна".

Друг добавя оптимистично:

• - Къв кибар е да си на теферич.

 Трети прави забележка:

• - Не се казва „теферич", това е шопска дума. Във Филибето викаме „сефалък".

Младите бройкат и събират стотинки за поркане, а старите се връщат от работа.

Един от тримонаджиите забелязва баща си, който ходи бос по топлите плочки, и коментира:

• - Морука гила по капли на ачика.

Приближава се нова тайфа, някой се провиква радостно отдалече:

• - Скив, пред Тримона путки фраш.

Пред Тримона наистина има голям избор:

• - Киризай, таз мадама е много готина!

     -     Скивай, майна, ква кифла - на третата плочка. И хвърля белтък.

Има и скептици:

• - Ниц бе, майна, тая е пълна каракуда.
• - Няма пиниз, майна, в тази далавера, всичко е пунта мара.
• - Всичко е пунт и пластика. Няма цяла вечер да правя гит гел.
• - Аман от скрофи, сипвам тунджа в колата и още сега праша на гьола.
• - Праши, щом си фрашкан с мангизи. Аз ще забия онзи чай...

Всъщност с филибелийския жаргон може да се опише и съвременната обществено политическа обстановка.

Разни тарикати, гъзари, джагаджии и барон фон Гомньовци се правят на отворени, пинизят ни, пунтират бачкане, пързалят ни и ни правят сандър.

На нас обаче ни пука на жилетката. Докато един ден ни писне...